Нямаха мира заралии от циганските набези в местността „Хизбите“. Не оставиха вила неразбита, обрана и потрошена. Даже имаше случаи по два-три пъти някои да бъдат разбивани и обирани. Събраха се виладжиите и решиха, че след като няма управия и озаптяване на циганските набези ни от кметство, ни от полиция, да си организират група за самооохрана.
Решиха и постановиха в тази група да се включат Жельо Динев – ловец, притежаващ ловно оръжие, постоянно пребиваващ във вилата си и Наньо Трифонов – приятел на Жельо, също постоянно живеещ в района.
На 1.05.1991 година към 24 часа в мрачното и дъждовно време се разигра драмата на нашата история.
Жельо Динев случайно видя отблясъците от светлината в дъното на дерето, където беше вилата на Светльо Марков и веднага си помисли, че това сигурно са крадците. Зареди двуцевката, метна я през рамо и тихо извика на комшията си Наньо. Леко и бързо се придвижиха по прогизналия от дъжда черен път до вилата на Марков и там се разделиха. Жельо остана до отворената врата на двора, а Наньо се измести до северната ограда на вилното място. В момента, когато крадците започнаха да излизат от вилата, Жельо насочи пушката към тях и извика: „Стой! Не мърдай!“. Шест изстрела последователно разкъсаха смълчаната долина и на черния път се просна окървавеният труп на Жельо Динев.
Около 2 часа на 1.05. 1991г. оперативна група на РДВР – Стара Загора бе вече на местопороизшествието и пристъпи към огледа.
На местопроизшествието се намериха и иззеха две изстреляни ловни гилзи до западната ограда върху черния път. В лозето в посока изток се откриха множество следи от стъпки и изхвърляни ловни гилзи. При извършения щателен оглед на дневна светлина на 3. 05. 1991г. се откриха ловни тапи, капачки 8 и поражения от сачми, както следва:
– Изстрел 1 е произведен откъм площадката на вилата към първия метален ограден кол, намиращ се на 320 см надясно от входната дворна врата /наличие на следи от сачмени попадения на кола/.
– Изстерл 2 е произведен откъм площадката към стъблото на дюлята, намираща се на 145 см от оградата и на 160 см от пътеката на вилата.
– Изстрел 3 е с направление откъм площадката към лявата вертикална рамка на входната дворна врата /наличие на следи от сачмени попадения с разсейване от 135 см до 185 см от земната повърхност/.
– Изстрел 4 е с направление откъм площадката под ъгъл равен на 64 градуса и 12″спрямо дървената греда на парника, като продължението на движението на сачмения сноп преминава през отворената входна врата.
– Изстрел 5 е произведен извън северната ограда в направление постройката на вилата.
– Изстрел 6 е произведен извън западната ограда в направление постройката на вилата.
Посоките на изстрелите се потвърдиха не само от попаденията на сачмите, а и от тапите на капачките, движещи се заедно със сачмите и постепенно описващи направлението на всеки изстрел. Всички гилзи, капачки, тапи, сачми от местопроизшествието бяха подробно описани и иззети за по-детайлно изследване в лабораторни условия. От извършеното допълнително изследване и след приключване на аутопсията се установи, че всички сачми, попаднали в трупа, са номер 8 по БДС, а една от капачките, която се поставя непосредствено над сачмения заряд, е силно опушена от двете страни, което при по-нататъшното изследване оказа решаващо значение.
Както винаги, когато е извършено тежко престъпление, за разкриването му се включиха силите на охранителите и оперативни служби. Насоката бе ясна – видимите кални следи от множество стъпки, изоставените раници, чували и чанти с награбеното имущество сечеха, че извършителите са от кв. „Лозенец“.
След усилена издирвателна дейност и множество извършени обиски започнаха да пристигат в двора на Районното полицейско управление камиони с награбено имущество, и което е още по-важно, едно по едно се появяваха оръжията, с които е стреляно и самите участници. Бяха издирени и иззети ловна пушка двуцевка „Туловка“ с открити куроци кал. 16, саморъчно изготвена пушка кал. 16 от преработен револвер, саморъчно изготвена пушка кла. 16 под формата на бастун. С тези три оръжия се проведе експериментална стрелба и експериментално изстреляните гилзи се изследваха сравнително с намерените на местоприозшествието. Доказа се по безспорен начин, че две от гилзите, намерени в лозето, са изстреляни от пушка „Туловка“ кла. 16, една от гилзите – от пушката с форма на бастун и една – от преработения револвер. Останаха две гилзи, намерени до западната ограда на вилата. След като се разговаря няколко пъти със свидетеля Наньо Трифонов същият призна, че той е стрелял от място 5 и 6 със саморъчно изготвено ловно оръжие кал. 16 по бягащи в тъмното хора. Допълнително обясни, че изстрел 5 е бил с бренике, а изстрел 6 – с патрон снаряден със сачми номер 8.
Тъй като възникна подозрение, че е възможно Наньо по непредпазливост да простреля приятеля си Жельо, се проведе задълбочено изследване на останалите две гилзи и намерените тапи и капачки по направлението на стрелбата. Най-напред експериментално се доказа, че тези две гилзи са изстреляни от саморъчно изготвеното ловно оръжие на Наньо /подарено му от убития Жельо/. След разрязването на изследваните гилзи по безспорен начин се установи, че гилза 5 е била снарядена с бренике, а гилза 6 – със сачмен снаряд.
Данните от съдебно-медицинската експертиза са основание да се да се отхвърли изстрел, произведен срещу убития с патрон снаряден с бренике. Данните от протокола за оглед на местопроизшествието и резултатите от експерименталните стрелби с оръжието на Наньо дават основание за извода, че изстрел 6 е бил произведен от място и посока, посочени от свидетеля Наньо, което изключва възможността пострадалият да е бил прострелян от приятели си.
Проведените експериментални стрелби с оръжията, иззети от циганите, по безспорен начин потвърдиха, че изстрели 1 и 2 са проведени с ловна пушка „Туловка“ кал. 16 – групираност на сачмения снаряд на разстояние, което е фиксирано от терасата на вилата към дюлята и металния кол.
Останаха два изстрела – 3 и 4. Кой от тях е фаталният за Жельо и кой ще бъде фатален да стрелящия?
Като се върнем малко назад ще видим, че едно от оръжията при експерименталната стрелба изстрелваше силно опушена капачка на сачмения заряд. По безспорен начин се доказа, че това оръжие е преработеният револвер на ловна пушка кал. 16. Опушването се дължи на по-големия диаметър на гладката цев, поради което барутните газове съумяват да изпреварят през по-широкия отвор капачката и да я опушат от двете страни. Много по-късата цев на това оръжие дава много голямо разсейване на сачмения заряд и както е видно от протокола за оглед, е поразило лявата метална рамка на входната врата с разсейване до 185 см от земната повърхност. В това направление е открита и фаталната опушена капачка.
Остава изстрел 4. При движението си сачменият сноп среща напречната гредичка на парника под ъгъл 64 градуса и 12″, оставя част от сачмите в тази гредичка и продължава към отворената входна врата, където е бил застанал изправен Жельо.
При огледа на трупа на Жельо в секционната зала се откриха множество наранявания в гърдите и шията и странна празна ивица от поражение в средната част на гърдите. От извършената експериментална стрелба при реконструираната обстановка, тези поражения по форма и размер се получиха само тогава, когато се стреляше със саморъчно изготевно оръжие с формата на бастун.
И след многото месеци денонощна работа бяха поместени дава реда в ежедневния бюлетин на РДВР: „Убийството е разкрито. Извършителите са предадени на съда“.
Разказ на полковник Кръстьо Петров, публикуван в книгата „Балистика на гладкоцевното ловно оръжие“. Кръстьо Петров е автор на четири книги. Последната е озаглавена „Негово величество патронът“ и е предназначена за експерти-криминалисти, съдии следователи и прокурори.
