Над 500 убити! Екипи от Гражданска отбрана откарват с камиони десетки мъртви на стадиона във Враца, където ги мият с пожарни маркучи, за да бъдат разпознати… Четирима лежат в затвора за „гибелна безстопанственост, осъдени на 12, 10 и 5 години.
На 1 май 1966 г. България преживява една от най-големите трагедии в историята си. 3-метрова кална вълна помита Враца и село Згориград и убива стотици. Точно в часа, когато през централния площад на Враца преминава тържествената манифестация за Празника на труда, се къса стената на хвостохранилището на оловно-цинковата флотационна фабрика „Мир“ в рудник „Седмочисленици“, разказва Дир.бг.
Над 500 000 тона тежки метали, цианиди, камъни и дървета с грохот връхлитат близкото село Згориград, а след това по коритото на река Лева 3-метровата вълна минава през прохода Вратцата и стига до площада на Враца.
Разстоянието е 7 километра и по пътя си калната стихия влачи хора, животни, дървета и къщи.
Три дни изпратените от официалната власт военни вадят обезобразените трупове от калта. Самият Тодор Живков оглежда района с хеликоптер и дава нареждания за справяне със ситуацията.
За да не се „помрачава“ Празникът на труда инцидентът е засекретен. 156 къщи са разрушени, покривите на други 1000 са отнесени от стихията, 2000 души са ранени, над 310 семейства остават без дом, а жертвите са 118. Това оповестява властта. Според местните обаче загиналите са над 500.
Още една ужасна и кървава трагедия в България, пак по 1 май
Екипи от Гражданска отбрана откарват с камиони десетки мъртви на стадиона във Враца, където ги мият с пожарни маркучи, за да бъдат разпознати.
Държавата отпуска 20 милиона лева на пострадалите, за да възстановят жилищата си. Тогава са построени врачанските блокове „Май 1″, „Май 2″ и „Май 3″. Обезщетението за близките на загиналите е по 1000 лева.
Истинските причини за трагедията обаче също са били потулени. Стената на хвостохранилището от години имала пукнатини, но мерки не били взети, въпреки предупрежденията на специалисти.
Все пак година по-късно четирима души са признати за виновни за „гибелна безстопанственост“ и осъдени на строг тъмничен затвор. Главният инженер на комбината в Елисейна Коста Гърков и главният инженер на „Цветна металургия и рудодобив” Иван Чолаков са осъдени на по 12 години „лишаване от свобода“, началникът на хвостохранилището Кирил Ананиев получава 10 години затвор, а директорът на рудника Краю Сираков – 5 години.
Рудникът и фабриката са затворени чак през 1996 година, а днес във Враца се издига паметник на загиналите в бедствието, увенчан от белокаменен ангел.
