Защо в Меричлери, българският Карлови Вари, никой не може да си сипе и една чаша от прочутата минерална вода?
И пак за Меричлери, и пак за неговата лековита минерална вода, и пак за разрухата, в която тъне градчето, въпреки неоспоримите качества на природните си дадености. Въпреки, че изворът не е пресъхнал и водата е под градчето, от нея няма как да отпиете дори една глътка…
Както писа ЗАРАТА по-рано, само на 60 км от Стара Загора се намира уникален минерален извор, с 10 до 45 пъти по-високо съдържание на разтворени вещества от другите минерални води в България. Качествата на меричлерската вода са много сходни с тези на Карлсбад в Чехия или както е световно известен балнеоложкия център – Карлови Вари.
За нейния състав и лечебни свойства, както и за историята по откриването, сондажа и развиването на балнеоложкия туризъм в Меричлери, четете ТУК.
По отношение на изключително ценната лечебна вода, във всяко време е имало някакво особено нихилистично отношение. През 50-те години на миналия век било решено водата по тръби да се отведе до Хасково, защото не се полага на едно малко селище да има такова богатство, а окръжният град да се задоволява с бани, лишени от такъв дар. Това било повод и за първия следдеветосептемврийски бунт на меричлерци. Едва ли някой тогава е щял да отчете мнението им, но се оказва, че пренесена на такова разстояние с тръби водата не само изстива – от извора е 43 градуса от последните изследвания, направени преди няколко месеца, а и губи лечебните си свойства. Построен е не голям, но приятен санаториален комплекс, който днес тъне в разруха.
В началото на демокрацията шведски инвеститори са искали от местната власт правото да ползват минералния извор, да ремонтират и обновят съществуващата база, както и да създадат допълнителни условия и атракции. Всичко това на концесия за 20 години, а след това да оставят комплекса на Меричлери и неговите жители. „Умници“- тогава „тричленка“, не им разрешават с типичната за българина приказка: Защо да печелят западняците?
Предприятието, произвеждало на основата на минералите от водата популярната в миналото паста за зъби „Мери“ и много други лекарствени продукти, също вече отдавна е в забвение.
Градският басейн с олимпийски размери е обрасъл с треви и храсталаци. Помпите са откраднати – никой не може дори да си налее от лековитата вода. Концесията на предишния ползвател е изтекла, друг не се наема да поддържа съоръжението. Така, че ето каква е гледката в момента там:
А каптажът на минералния извор, до който се стига със стълба надолу, е затворен с катинар, защото да се ходи там е опасно. Местните хора разказват, че е имало смъртен случай на човек, слязъл там за вода и се натровил от изпаренията.
Владимир Вълчев, който изпрати снимки в редакцията, е израснал в Меричлери и продължава често да си ходи там. Коментарът му е лаконичен, но изключително емоционален: Когато отидох да снимам, направо ми се доплака. Детството и младостта ми минаха около този басейн. А сега всичко е изпочупено, обрасло с трева до кръста, човешки крак от години не е стъпвал. До извора не може да се стигне, заключено е с катинари. Отива си Меричлери…
Разговаряме с настоящия кмет на Меричлери г-н Николай Колев, който каза за ЗАРАТА следното:
Много ми е тъжно за това как изглежда в момента Меричлери. Болно ми е, след като имахме разработени мини, санаториум, производство на базата на лековитата ни и уникална по свойствата си минерална вода, сега да сме в това плачевно състояние. Не ми се иска и аз, като другите кметове, да се оплаквам, че няма пари, но това е положението в действителност. До 2012 г. функционираше единствено минералният плаж, но и там виждате на какво прилича сега. Не ни топли вече медалът, който имаме от изложение в Лондон през 1906 г. Опитваме се нещо да направим, но е много трудно.
Проекти за европейско финансиране трябва да минат през община Димитровград. Обещаха ни да възстановят помпите и да се направи поне една чешма, откъдето да може да се налива вода. Ще я охраняваме, каза кметът. От цял свят ме питат за Меричлери. Разруха…
Амбициран съм да искам срещи на всякакво държавническо ниво, но няма да позволя това положение да продължава. Искам Меричлери да застане на мястото, което заслужава в съвременния свят!
Поискахме мнението и на кмета на община Димитровград, към която се числи и Меричлери – г-н Иво Димов.
С какво община Димитровград може да помогне на Меричлери?
– От години в Меричлери, за съжаление, никой не иска да инвестира. Фирма на първия български космонавт Георги Иванов купи там 40 дка, но и до ден днешен земята пустее. Слаб е интересът.
Защо според Вас, при положение, че там има уникална по свойствата си минерална вода?
– Населението намаля драстично, а и 60% от него е ромско с всички произтичащи от това последствия.
Но ако там бизнесът потръгне и се открият работни места нещата видимо ще се променят.
– Така е, но някой все пак трябва да инвестира. Готов съм на всякакви отстъпки и компромиси. Само някой да дойде и да поиска да направи нещо хубаво там.
На общинската сесия в Димитровград от 25 май т.г. сте гласували отдаването на концесия на минералния плаж. Сумата, която трябва да инвестира концесионерът за 10-те декара на плажа е 308 500 хил. лева, а годишният наем без ДДС е 9000 лв. Не мислите ли, че сумата е доста голяма, за да прояви някой интерес?
– Както сте видели, състоянието на плажа и прилежащите към него обекти е наистина плачевно и няма как той да стане привлекателно и сигурно място, ако в него не се вложат пари. Освен това го отдаваме за повече от 20 години, което никак не е кратък период за дългосрочно инвестиране.
От кмета на Меричлери г-н Колев разбрахме, че помпите за минералния водоизточник струват 21 000 лв.
– Тази година Общината ще закупи нови помпи, за да възстановим водоизвличането с помпената станция и да създадем по-приемливи условия за потенциален инвеститор. Има проблем и с електрозахранването, което идва от трафопост, който пък е закупен от предишния концесионер. Доста са проблемите за разрешаване.
До този момент има ли постъпили тръжни документи в Община Димитровград за вземане на концесия на минералния плаж?
– За съжаление няма желаещи все още. Но искам да кажа на всеки, който проявява интерес към обекта „Добре дошъл!“ Ще направя всичко по силите си нещата в Меричлери да потръгнат! – заключи гн Иво Димов, кмет на община Димитровград.
Ще следим развитието на случващото се в Меричлери, защото е кощунство да не се използват природните ресурси и мястото да тъне в забвение.
