[ad id=“225664″]
Праисторическо укрепено селище Азмашка могила се е намирало на територията на „Агробиохим“ (АТЗ), на 3 km югоизточно по права линия от центъра на село Хрищени. Праисторическото селище е възникнало на полуостровче с площ 8 дка сред Азмашкото блато, намиращо се на 5 km източно от Стара Загора. Селищната могила е била висока 7.5 m и заема площ 6 дка. Археологическите проучвания се извършват при стриктно спазване на стратиграфския метод, като едновременно се разкриват културните напластявания върху цялата площ на селището.
[ad id=“263680″]
По повърхността на могилата и в най- горния ѝ слой е имало разбъркани археологически материали, отнасящи се към ранната бронзова епоха, зид от ломени камъни и около него – керамика от римската епоха. Установено е, че праисторическото селище е било укрепено със съоръжение, представляващо вал от трамбована глина, върху който се е издигала дървена палисада от колове с диаметър 0.3 m. Дебелината на културните напластявания на праисторическото селище е 7.5 m., като 3 m от тях се отнасят към неолитната епоха и 4.5 m – към халколита, като помежду им има хиатус с дебелина 0.4 m.
В най-стария слой на Азмашката селищна могила край Стара Загора е намерена мраморна фигурка на жена, отнасяща се към етап Караново I . Тя носи белезите, характерни за основния иконографски тип, разпространен през този етап на неолита, а именно: женски пол, изправено положение на тялото, обобщена глава, липса на гърди, схематични ръце, дребен торс, тънка талия, обособен полов триъгълник (фиг. 1). Тази находка ни показва, че още през ранния неолит наред с глинената е изработвана макар по-рядко мраморна антропоморфна пластика и това е началото на нейното развитие. Археолозите я определят като най-ранната мраморна статуетка, открита в Европа. Друго уникално от тази могила е съд, който представлява календар от 365 светли и тъмни квадратчета.
Четиринадесет от селищата, намиращи се на това място, са били напълно опожарени. Проучванията върху цялата площ на селищната могила, до пълното изчерпване на културните ѝ напластявания, дава възможност да се добият голямо количество данни и да се обхванат и изяснят различни страни от културата на древните земеделско-скотовъдни общности, обитавали Тракия през VІ-V хил.пр.н.е. Получени са ценни сведения за топографията и селищното устройство. Отделните селища са строени без предварително планиране. Изграденото във формата на кръг селище през ранния неолит запазва тази форма до последния хоризонт на късния халколит. От входовете на жилищата се е излизало на малки улички. През каменно-медната епоха къщите са били наредени в редици или на малки групи, застроени нагъсто. Разкопките дават и важни резултати за изграждането на жилищата: форма, брой на помещенията, ориентация, конструкция и съоръжения, изградени в тях.
По материали от: bulgariancastles.com и РИМ Стара Загора
