Бях една от първите, която организира фенклуб „Бойко Борисов“ в нашия град. Харесвах го, по дяволите, много го харесвах в генералската му униформа. Всичко около него пращеше от мачовщина. А аз съм готина мацка и вечер често се виждах до него. Или почти сгушена в него. Не мислете, че съм някоя кифла. Не. Даже активно следя политиката и често се вълнувам като всички. И ето, че моят герой действаше. Виждах го как громи бандитите и се кефих на фразата:“Ние ги хващаме, те ги пускат!“ Виках си, че като вземе цялата власт вече няма да ги пускат. Нищо подобно не се случи обаче. Не само, че продължиха да ги пускат ами спряха и да ги хващат. Нищо, казвах си, има по-големи задачи за решаване моят любимец, толкова сме чакали, ще чакаме още. Мислех си, че поне ще е срещу комунистите, защото вечерта на изборите, каза че посвещавал тази победа на дядо си, който бил изпратен в Белене от бащите на същите тези комунисти, които той сега побеждава. Какво беше учудването ми обаче, когато каза че завършил школата на Тодор Живков за управлението и от думите му не се чувстваше подигравка, а почит и уважение. Нищо, казвах си, редовите българи си го обичат диктатора, даже умилително го наричат Тато, така ще им се хареса повече моя човек.
Така или иначе дойде време да се правят реформи. Хиляди неща трябваше да се направят и едно от тях беше да се съкратят губещите железници. Щото всяка година 200 милиона лева на вятъра не са малко пари. И тогава дойде първото разочарование. Щели да стачкуват, намесиха се КНСБ, Подкрепа, хората от малките населени места оставали откъснати, страната не била само София и хоп – отстъпи правителството и – нови двеста милиона. Абе, по една лека кола да им бяхте купили на тези, стачкуващите и те щяха да са на сметка и страната де спечели. После дойде денят с хвърлянето на оставката. Окървавен бил асфалта…Виждал се ти кръв. По нашия край на една чирпанска сватба има повече кръв, отколкото по блокадите на Орлов мост заради тока. Ама да си подадем оставката, като обидени госпожици. Уплаши се Бойко от шепа футболни фенове, насъскани от червените олигарси, които искаха да видят колко е корав Бойко…После полицейската стачка. Да стачкуват тези, които трябва да пазят реда – нямам думи-ужас! Във всяка страна, най-малкото министърът на вътрешните работи си отива, ако не и цялото правителство. Да ама не. Не само, че не можа да тропне с юмрук по масата и да изпълни реформите, ами им отстъпи по всички параграфи. Че те утре пак ще стачкуват, чакай да видиш като заискат по 2000 лв заплати – какво ще правиш тогава? И така – който не е поискал нещо, на него не е отстъпил…Сега за робството. Нямало да има робство в учебниците, нямало да се учи Паисий и писна оня мити народ, щото мноого, ама много разбира от история. За това, че термодинамиката се маха от девети клас – нито дума, затова, че вече не се казва двуокис по химия ами диоксид – нито дума, ама понеже всички са гледали „Хан Аспарух“ и „Време разделно“– да протестираме значи. Искаме да сме роби и това е. И отново моят човек отстъпи и се раздели с министъра на просветата. Не го познавам, ама свестен човек изглеждаше… Така или иначе аз скъсвам с Бойко и повече няма да гласувам за него… Защото го мислех за пич…
