ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 49, 1989 г.
ЗА ДУМИТЕ И ДРУГОТО ЗАД ТЯХ
Неформалните сдружения, както се бе изразил някой, вече никнат наистина като гъби след дъжд. През миналата седмица в Стара Загора група съмишленици учредиха Съюз на свободните демократи, учреден бе и клуб за подкрепа на гласността и преустройството. Независимото сдружение „Екогласност” проведе своето първо събрание, на което бе осъществен официален диалог между обществено-политическите организации, широката общественост и „Екогласност”.
В събота сутринта на градския колодрум бе организиран митинг по инициатива на независимия профсъюз „Подкрепа, Съюза на свободните демократи, „Екогласност”, Клуба за защита на гласността и преустройството и др. неформални дружества. Водени от разбираемо любопитство, на митинга дойдоха няколко хиляди граждани, но доста време преди той да е завършил, немалка част от тях го напуснаха (преди закриването му си тръгнаха не само много хора от публиката, но също така и част от самите организатори и оратори).
На митинга, продължил повече от 4 часа говориха Тодор Гагалов, Георги Спасов, Николай Колев, Иван Иванов, Христо Сантулов, Димитър Баталов, Ради Радев, Петър Василев и много други. Общо взето той протече по един вече познат сценарий. Имаше и оратори, които декларираха, че „сега е време за съграждане” и че националните интереси са над всички лични и групови амбиции, но повече бяха грубите нападки и недостойните инсинуации. Поради нетърпимост към другото мислене, на трибуната опоненти не бяха допуснати и така шумно рекламираният диалог твърде скоро се превърна в монолог, в който трудно можеше да се открие присъствието на декларирания от организаторите на митинга плурализъм или някаква си демокрация.
Голяма част от исканията, издигнати от говорещите, всъщност вече бяха познати на публиката, както и на цялата наша общественост, защото по същество това са проблеми, отговорът на които се съдържа в решенията на ноемврийските пленуми на ЦК на БКП с тази разлика, разбира се, че зад исканията на ораторите за повече гласност, демокрация и плурализъм и зад исканията за демонтиране на старата административно-командна система твърде ясно прозираха усилията им да се отрече всичко, създадено у нас през времето от 1944 г. насам, да се подрони авторитетът на комунистическата партия, да се дескридитира социализмът.
Накрая участниците в митинга приеха декларация до председателя на Народното събрание, и до средствата за масова информация, и до председателя на ЦК на ОбНС с конкретни предложения и искания, между които: да бъдат произведени свободни демократични избори, да бъдат декриминализирани редица членове от Наказателния кодекс, политическа и съдебна реабилитация на Никола Петков и неговите съмишленици, преразглеждане решението за областните центрове, премахване на чл. 1 от Конституцията на НР България, преструктуриране на губещите предприятия в общината и пр;
