Свети Георги е един от най-почитаните светци на българите. От него зависи плодородието на нивите и стадата. В иконописа той е представен като могъщ конник, победител на халата, която заключила за хората водите и плодородието на земята. Гергьовден, наред с Великден е най-големият пролетен празник.
[ad id=“225664″]
На Гергьовден започва, а на Димитровден завършва лятната стопанска част на годината. Празникът е посветен на вегетацията и растежа. Рано сутринта, преди изгрев слънце към гората и ливадите поемали хора. Те отивали да берат цветя и еленина за да обкичат с тях домовете и стопанските си постройки. Момците виели венци и китки, с които искали да накичат портите на изгорите си, родителите слагали зеленината върху завивките на децата си, стопаните увивали венци около котлите за мляко. С венец накичвали и агнето, определено за жертва на светеца. Жените слагали китки от лековити билки във водата за замесване на обредните гергьовски хлябове, в ситото, в нощвите, върху вече опеченото агне. С тази зеленина закърмяли ритуално добитъка, за да е здрава стоката през годината. Всяка стопанка запазвала гергьовска китка за лек през годината.
[ad id=“263680″]
През деня стопаните ритуално обхождали полето, някои от тях заравяли в средата на нивата червено великденско яйце, други разхвърляли слама от бъднивечерната трапеза върху посевите или откъсвали житен клас и го отнасяли като свещена реликва вкъщи. Всеки стопанин обхождал ритуално кошарите и оборите на добитъка и изкарвл стадата на паша със зелена пръчка. За жертва на светеца обикновено избирали първото мъжко агне, родено през зимата. По същото време жените приготвяли гергьовските хлябове. Месачката трябвало да е облечена в прано и ново, закичена с гергьовска китка. При втасването покривали тестото се с женска риза, за да се раждат повече женски агнета. Гергьовските обредни хлябове били три вида: за трапезата, за кошарите и за раздаване за здраве и плодородие. Като украсата им е във вид на кошара с овце или със земеделска насоченост.
[ad id=“238430″]
Празничната трапезата устройвали на открито – в черковния двор, в манастир или на друго смятано за свято място. Освен опеченото агне, хората донасяли и мляко и млечни храни, пресен чесън. Край трапезата, със съпровод на песен се извивали Гергьовденскихора. Песните разсазвали за змеюве, хали и самодиви, за свети Георги, който побеждава ламята и отключва водата и плодородието на земята. На зелено дърво връзвали люлка и на нея се люлеели деца, моми и момци за здраве и плодородие, а до люлката поставяли кантар. На него се мерели всички – и малки и големи, защото смятали, че който е надебелял през зимата, ще е богат и щастлив през цялата година. Народът вярвал, че ако на Гергьовден вали дъжд, годината ще е много благодатна. За гергьовският дъжд хората казвали:”капка – жълтичка!”, по тази причина, ако нямало дъжд, изпълнявали обичая Пеперуда.
Денят след Гергьовден в народната представа се свързва с Ранополия, сестрата на цветен Георги, която го подсетила да се пусне от празничното хоро и да обиколи нивите и ливадите за да завали дъжд.
