“ Стара Загора “ – Стойчо Стоев
Всеки си има град на мечтите
с пеещи птици,с искрени хора.
Тебе аз имах,град на липите –
синя, далечна Стара Загора!
Как те сънувах денем напразно –
дрипав наивник в глухото село!
Твойте зелени улици врязаха
много пресечки в моето чело.
Виждах те тръпна и заискрила,
дишаш и плаваш в равно Загоре.
Помна оная тъжна могила –
там преживявах твойта история.
Гео бушува –тъмен, човечен.
Лилиев крачи с болка набрана.
Тихо възкръсва в синята вечер
на Хаджихристов мъртвата Анна. . .
В моите мисли все така плаваш.
Аз те достигам с много умора.
Ала ти пак се отдалечаваш,
недостижима Стара Загора!
