В последно време сме свидетели или по-точно слушатели на информации, които оценявам като много тревожни. Ще изброя няколко, които имат особени взаимовръзки. На първо място взривът на цистерните с газ на гара Хитрино, причинили смъртта на много хора и разрушаването на голяма част от селото.
След това, научаваме за избегнато огромно нещастие от възможно подобно събитие на гара Пловдив (намирам, че тези два случая са като две капки вода. Да се надяваме, че анализаторите от МВР и ГДБОП си дават сметка за това.). Идва ред на предотвратената серия от терористични актове в съседна Македония. Беше съобщено, че македонската полиция е била сигнализирана от приятелско разузнаване. Ще отбележа, че един български политик осъди местната власт поради готовността й да обменя с подобни колеги секретни информации – това не било достойно за националните органи.
Другата връзка между споменатите събития е фактът, че както българското правителство, чрез временното си председателство на ЕС, така и македонската изпълнителна власт, чрез усилията си да се доближи до кандидатстване в ЕС, показаха, че те оценяват европейските ценности и биха желали трайно да останат в компанията на свободните европейски народи.
От поведението, обаче, на президентите на двете страни, като че ли се създаде впечатление, че те не одобряват посочените дейности на техните правителства. Да, това може да се третира като вътрешнополитически противоборства, въпреки че президентите нямат право на политическа активност. Пренебрегвам отклонението от конституционните права на президентите. Давам си сметка, обаче, че непрекъснатите упреци, обиди и несъгласия на българския президент с българското правителство и парламента, има ужасяващия ефект да разстройва единството на държавните власти, което се отразява пряко върху дееспособността на полицията и секретните органи. Нямам съмнение, че противниците на ЕС са отчели тоя факт на политическа слабост и атакуват именно тия два народа.
Българският народ трябва да осъзнае надвисналата над него опасност и да намери форми и сили да се противопостави на враговете си. Би било добре, ако партиите, които имат мощни структури от информатори в страната и чужбина да се присъединят към усилията на държавните власти. Би било също така, добре, ако петите колони на чуждите страни в България добавят своите възможности към усилията, които, надявам се, българският народ ще положи.
Светослав Диамандиев – исторически криминалист
