Пътува Лиляна Павлова с джипа за 200 000. Влиза в някакво троянско село и, ужас – шофьорът блъска една свиня.
Естествено, свинята умряла, а Лиляна Павлова бръкнала в дамската си чанта, извадила 200 евро и заповядала на шофьора да открие собственика на свинята, да му отнесе останките на животното, да му се извини от името на българското правителство и да му даде двеста евро като компенсация.
Стояла Лиляна и чакала. Минал час, минали два, три… Накрая шофьорът се появил. Пиян-залян. – „Къде се нафирка така, бе, нещастник?“ – Подкарала го Лиляна. – „Да, странна работа е това животът.“ – Започнал шофьорът. – „Тръгнах аз из селото, нося останките на свинята в една торба и, като срещна селяни, им казвам: „Карам Лиляна Павлова. Току-що утрепах тази свиня.“. А те – като започнаха да ме канят и да ме черпят с троянска сливова – чак до сега…“
