[ad id=“225664″]
Блика бял огън по ръба на водата,
ангеле
крилото ти въздух изпраща
сандалите звън
вися над бездна ветровита
и пясъчно ласо мятам
към сияещи дупки –
далечни хралупи на звезди изгорели
към часовници
спрели в междучасието
на две епохи –
тази на очите
залепнали от сияния невидими
и другата – плитка,
като вáда
която иска да глътне реката
и е озъбена
като релефа на канарата
дето притиска вика ми
пълен с акордеони
със сини ноти
с цветни въртопи
[ad id=“263680″]
Кристален пръстен
четка на художник
в кръв потопена
листа обрулени от сезона
няколко трола,
с разпасани пояси
слепи или безоки
не виждат
че водата ще пламне
от всички посоки
и водят натам същества
жадни
с изгладнели уста…
Из „Птици в нощта“
[ad id=“236999″]
