В старозагорския театър имаме прекрасни актьори!

Сайт zarata.info намери своето театрално „Око под наем“. Наша читателка сама измисли този псевдоним за себе си и понеже редовно посещава спектаклите, представяни в Стара Загора, започва да ни изпраща своето мнение за гледани от нея пиеси.
Днес темата е пиесата на А. П. Чехов „Иванов“, играна три пъти през май в театър „Гео Милев“.
Пиесата разнищва темата за кризата на средната възраст. Главният герой Иванов, изигран от гост-актьора Иван Ласкин, води постоянна борба със себе си дали е бил достатъчно отдаден на съпругата си, която е починала от тубекулоза. Но тази негова неудовлетвореност не е единствена в мъжката му душа. Той си признава, че не е бил такъв и към любовницата си. Бях прочела предварително малко предистория за премиерата и ми беше интересно доколко страстите от онези години в Русия ще бъдат актуални и днес.

Премиерата на „Иванов” се е състояла в Москва на 19 ноември 1887 година. Според спомените на по-малкия брат на Чехов – Михаил – в края на спектакъла в залата настъпила невероятна бъркотия: „Публиката скачаше от местата си, едни аплодираха, други освиркваха, трети тропаха с крака, а на балкона бе настъпил истински бой между тези, които аплодираха, и онези, които освиркваха.”
През следващите дни споровете продължават, премествайки се от сцената в салоните, клубовете, печата. В театралните среди говорят, че никога не са виждали такова разпалване на страстите, каквито са видели и чули покрай тази пиеса.
Естествено, основните пререкания се водят около личността на самия Иванов – магнетичен, противоречив, непримирим, скандален… руски Хамлет.

В старозагорската зала нямаше чак такива ексцесии. Просто някои харесваха спектакъла и дори видимо се забавляваха, а други – не. Една госпожа в съседство не напусна представлението, само защото ѝ беше неудобно. А младата ми приятелка се разплака. За нейните 30-ина години тя преживя развод, премина през всички лъжи, остана много наранена и вероятно емоциите в пиесата отключиха незаздравялата рана. Шарен свят, пъстри чувства, различно изразяване… Аз харесах интерпретацията на мъжката критическа възраст, защото наблюдавам много мои познати, които я преживяват и някои ги държи дълги години. Баба ми употребяваше една дума, която не знам защо ми идва наум точно в този момент – бушундисал. Винаги я е вкарвала в разказа си, когато става въпрос за някой, на когото му ври и кипи под кожата и не знае как да се справи със ситуацията.
Не на последно място искам да изкажа възхищението си от играта на старозагорските актьори. Велик Ивалин Димитров, велик! Прекрасен! Илчо Димитров също влезе в ролята си перфектно, а Христофор Недков отново беше неотразим. Харесвам прямотата на Иван Ласкин като човек и гражданин, но не бих казала, че е от любимите ми артисти.


image0 (9K)