В рубриката „Стара Загора – Обич моя“ на Любка Бояджиева четем къде в началото и до средата на ХХ век в Стара Загора е имало чешми, текли са реки и вадички, разказано много живописно от авторката.
На пресечката на улиците „Христо Ботев“ и „Г. Раковски“ извираше и течеше надолу широка, бистра рекичка, която някъде минаваше и през дворовете. Водата ѝ по-късно беше каптирана, но в миналото, когато тук е имало табахни / кожарски работилници/ е била използвана за промишлени цели, каквато беше кожарската фабрика на бай Пенчо Самсонов – южно от жп линиите, в сегашния индустриален квартал.
Басейн с бистра вода имаше и по-нагоре по улицата с рекичката, на „Раковски“35. Очертанията му са запазени и досега, но вода в него няма. Запълнен е с пръст и е превърнат в градинка.
Рекички – чисти и бистри течаха и по други улици и през други дворове.
На много места в града имаше чешми с 1 или няколко чучура. Чешма с три чучура, от които непрекъснато бликаха дебели струи студена вода, с голямо корито за поене на добитъка, имаше в самия център на града – в югоизточния ъгъл на Житния алан. Такава беше чешмата и в Акарджанската махала, на източния край на „Гурко“, а чешмата в квартал „Гибран“, на западния изход на Стара Загора, даже остана в името на този квартал, който и сега се нарича „Трите чучура“. Много, съвсем обикновени улични чешми имаше из целия град. По дворовете, а и вътре в дворовете имаше и кладенци с питейна вода. Преди няколко години при ремонт на къща срещу лятно кино „Септември“, откриха кладенец – дълбок, зидан вътре в къщата,в кухнята.
По материали от книгата на Любка Бояджиева „Приказка за нашето време“
Прочетете ТУК още от цветните спомени на Любка Бояджиева от стара Стара Загора
