От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№485
Селищните могили представляват останки от праисторически селища. Когато едно място е било обитавано хилядолетия наред, постоянно или с известни прекъсвания, постепенно един над друг се натрупват пластове с останки от жилища, различни предмети от човешкия бит и дейност. В България при с. Караново се намира най-голямата селищна могила в Европа. Разкритите културни пластове (общо седем) от ранен неолит (5300-4500 г.пр.Хр.) до ранна бронзова епоха (ок. 3000-1900 г.пр.Хр), са с височина 12,40 м и са резултат от натрупването на останките от живота на населението, обитавало това място без прекъсване почти 4 хилядолетия. Карановската могила има много голямо значение за световната археология и се приема за модел, с който се сравняват подобни открития в Европа и Азия. В резултат на продължителните проучвания изследователите успяват да създадат изключително важна за изучаването на праисторическата епоха хронологическа система, която служи за еталон при синхронизацията на европейските праисторически култури.
