Божидар Чеков пусна във Фейсбук официалната презентация на българската изложба в Лувъра „Епопея на тракийските царе“ и изрази възмущението си от факта, че България като наследник на тракийската цивилизация е спомената само веднъж – в подзаглавието на документа.
Вместо да се търси преливането на тракийската цивилизация в българската, организаторите потвърждават тезата за гръцкото влияние върху цялата територия на Балканите, включително и върху траките. Поради липсата на писмени доказателства, те се позовават между другото на „митологията“…Тази теза можеше да бъде оспорвана, ако изложбата стигаше поне до 10 век от Н.Е. За съжаление някой е решил да цитира България само като територия със забележителни…разкопки, пише г-н Чеков в своя статия. Според него организаторите от френска страна са направили възможното да продължават да поддържат френската теза, че Европейската цивилизация „прохожда“ от гръцката такава, а българската страна не е направила нищо, за да промени тази теза.
Ето и превода на презентацията, направен от Радомир Атанасов:
Епопеята на тракийските царе
Археологически открития в България
Страната на Орфей, страна на многобройни и легендарни тракийски царе, описани от Омир. Ообласт не още толкова позната ни, разкрива малко, по малко, своите красоти, благодарение на скорошните археологически открития.
По време на класическия период, на границата между гръцкия свят и персийската империя в Тракия изниква Одриското царство. Многобройните гробници на аристократи и царе, изложени на бял свят през последните десетилетия, ни дават представа, със своите керамични, бронзови и златни предмети, за богатството на Тракия. Намиращ се между Черно и Егейско море, регионът процъфтява чрез многобройните си търговски и културни обмени с всички заобикалящи я цивилизации. Измежду различните колекции на българските музеи, тази експозиция има за цел да разкрие същината и сложната съставност на това царство.
Стремейки се да предложи един исторически прочит на историята на Тракия в периода между 5 век и 3 век пр.н.е. експозицията се фокусира върху възникването и утвърждаването на една централизирана власт, тази на одрисите. В този регион, белязан от многообразието на политическите и социалните полюси, тази династия развива своя собствена идентичност.
Открояват се две фази на обособяване на аристрокрацията от оттеглянето на персийските сили от Егейска Тракия през 479 пр.н.е. до келтските нашествия през 279 пр.н.е. През класическия период домът на одрисите играе важна роля в региона около северно-егейските колонии при оформянето на съюзите между двете враждуващи сили на македонци и атеняни. По време на елинистичната епоха, одрисите се сблъскват с други сили : първо тази на цартството на македонците, а после и тези които ще срещнат на изток по време на експедициите водени от армиите на Александър Велики.
Одриският народ в същността си е обграден в глобален мащаб от съвременниците си от античността, бивайки в отношения с други общества като Гети, Трибали, други автономни тракийски племена и различни гръцки полиси. Скорошните археологически открития показват как една централна власт, далеч от това да заличи тракийската си идентичност, заема една съвкупност от културни елементи, произлезли от различни географски ширини като Мала-Азия на Ахеменидите, гръцките градове-държави, македоснкото царство, преформулира ги през своята призма и ги приема като своя собствена и неповторима идентичност.
