Може ли вечният конфликт „деца – родители“, ако не да бъде избегнат, то поне да бъде туширан? Ако разгледаме механизмите, чрез които семейната система влияе върху развитието на децата и юношите, сигурно ще намерим средства за това.
Ето нещата, с които семейството най-силно влияе върху личностното развитие на детето:
- Одобрението и неодобрението от страна на родителите – емоционалната близост и доверителната среда в семейството правят отрасналите деца по-самостоятелни и уверени. И обратно – обстановката на враждебност и неразбиране води до агресивност и противапоставяне на правилата изобщо. В този смисъл, едно от най-отрицателните отношения е т.н. “ етикиране“. Когато на едно дете или на един юноша му се повтаря постоянно, че от „него нищо няма да стане“ , че нищо не прави както трябва, той в края на краищата започва да вярва в това.
- Честотата и интензивността на контактите в семейството – за развитие на уменията за справяне е много важен родителският модел. Но това доколко едно дете или един юноша ще се идентифицират с родителите си зависи от общуването между тях. Много родители се оплакват, че нямат време да говорят и общуват с децата си, защото са прекалено заети. Това обаче не е достатъчен аргумент, защото не е важва продължителността , а интензивността на контактите в семейството. Та нали хората могат да са заедно, но всеки да бъде отчужден и сам със себе си и обратно.
- Родителските модели – всички психологически изследвания показват, че децата копират моделите за поведение и справяне от родителите си, дори и без да осъзнават това. Важно е да се знае, че бащата / или човекът, който изпълнява тази роля в непълните семейства – дядо, чичо, по-голям брат/обикновено задава моделите за справяне и настойчивостта, а майката – емоционалните модели.
- Стилът на общуване и контрол в семейството – във всяко семейство се създава определен климат на взаимоотношения, както между самите родители, така и между тях и децата. Той може да бъде: авторитарен, демократичен, либерален или хоатичен. Обичайният резултат от авторитарните методи е засилване на съпротивата или напротив, създаване на някаква форма на зависимост. Юношите, които се научават да приемат безпрекословно всички изисквания на родителите си стават несамостоятелни и често не умеят сами да взимат решения. Този модел са нарича „научена безпомощност“ и създава редица проблеми в самостоятелният живот за в бъдеще. Изграждането на демократичен стил на взаимоотношения изисква усилия от страна на родителите, но е единственият залог за хармонично и пълноценно семейно общуване и формиране на самостоятели, уверени и отговорни деца и юноши.
