Как си, комши, ела да пием по едно кафе! Това си е покана от сърце за сладка раздумка между съседи. А обръщението „комшу“ е останало у нас от дългите векове съжителство с турците. Запитах се дали в дните на кървави сблъсъци, несигурност и страх за бъдещето, южните ни съседи си пият кафето със същия кеф и лежерност, с които е придружен този ритуал… Надали. Няма как отвсякъде да те залива информация за стрелба, военен преврат и да те призовават да вярваш в какво ли и в кого ли не и да седнеш спокойно в кварталното кафене, за да пиеш с приятели ароматната напитка.
[ad id=“225664″]
А за да направиш истинско „турско кафе“ си е майсторлък.
Какво ви е необходимо, за да се приготвите турско кафе:
ръж – 30 г,
смляна леблебия – 30 г,
смляна захар – на вкус (по принцип турското кафе си е „шекерлия“, т.е. – сладко)
[ad id=“263680″]
Отмерваме в чашка за кафе вода и я изсипваме в джезве.
В джезвето прибавяме 1 ч.л. от добре разбърканите ръж и леблебия.
Прибавяме една кафяна лъжичка захар.
Оставяме да заври на бавен огън.
Когато кафето кипне, се отдръпва от котлона и се отсипва от каймака в чашката, в която ще се сервира кафето.
Връщаме джезвето на котлона и кипваме още два пъти, като всеки път отливаме от сместа.
Накрая изсипваме остатъка от кафето в чашката и сервираме с чаша вода.
[ad id=“236993″]
Още едно по-странно предложение за приготвяне на турско кафе:
Турското кафе се приготвя по вече описания начин. Към една чашка кафе се добавя по ½ жълтък, разбит на пияна. Приятното и ободрително кафе може да се поднесе и заледено. Питието има значителна хранителна стойност.
