…подсъдимият Цветанов не е имал правото да изземва чужди правомощия и да отказва прилагането на специални разузнавателни средства включително и по съображения, че му е известно съществуването на основания по чл. 22 от ЗСРС.
Това е записано в мотивите към решението на Върховния касационен съд (ВКС), с което днес окончателно беше оправдан бившият вътрешен министър Цветан Цветанов. В това дело той отговаряше по обвинения за възпрепятстване на правосъдието, като забранил прилагането на специални разузнавателни средства спрямо бившия шеф на РЗБОП-Велико Търново Орлин Тодоров. Случаят придоби популярност като „делото за шестте не“. Самият Цветанов мотивира отказа от подслушване заради опасност от разкриване на оперативните способи.
Именно заради факта, че обвинението срещу Цветанов е объркано, той беше оправдан през октомври, след като първоначално получи 4 години затвор. През октомври Апелативният съд в София се мотивира, че Цветанов не може да отговаря по чл. 288 от Наказателния кодекс, според който: „Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години“.
Според ВКС, обаче, Цветанов няма право да изземва правомощията на съда, който преди това е разрешил използването и прилагането на СРС по воденото разследване срещу Тодоров. Съдиите се аргументират, че подобна правна възможност не се съдържа в нито един нормативен акт:
Подобна правна възможност не е предвидена нито в ЗСРС, нито в НПК; такава отсъства и в действалия към момента на деянието ЗМВР. Като подзаконов, вътрешноведомствен акт, който урежда вътрешната организация в МВР по движение на документите, свързани с прилагане на специални разузнавателни средства, Инструкцията за реда за ползване, осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства също не съдържа разпоредби, регламентиращи правото на министъра да изземе правомощията на свой подчинен и да вземе решение да не бъдат прилагани специални разузнавателни средства.
Съдиите са категорични, че отказите на Цветанов са довели до осуетяване на наказателно преследване и дори е представлявал „пречка за реализирана не наказателната им отговорност“. Въпреки това съдът смята, че предходната инстанция правилно е оправдала Цветанов, достигайки до извода за „несъставомерност на деянието от субективна страна“.
Коментарът на съда е във връзка с оспореното от прокуратурата твърдение на Апелативния съд за това, че Цветанов няма правомощия, свързани с наказателното преследване. Държавното обвинение е на мнение, че тези правомощия са регламентирани в Закона за СРС и НПК, в които се посочва, че разпореждането на вътрешния министър за прилагане на СРС е част от дейността по разкриване и доказване на дадено престъпление, „а бездействието му може да затрудни дейността по разследване на престъпление и разкриване на извършителите“.
Прокурорите намират и несъответствия в показанията на бившия главен секретар на МВР Калин Георгиев, дадени във фазата разследването и по-късно – пред съда.
Адвокатите на Цветанов смятат, че именно главният секретар на МВР, а не директорът на специализираната дирекция за технически операции може да направи преценка за разкриване на оперативните способи и може прекратяване на СРС-та. Те са категорични, че Цветанов е имал правомощията да откаже разпореждане за прилагане на вече разрешени СРС без това да представлява намеса в дейността на съдебната власт. Според защитата Цветанов не може да носи наказателна отговорност по повдигнатото му обвинение.
Решението на ВКС е взето предимно на базата на показанията на Калин Георгиев и други свидетели. Съдът приема за достоверно твърдението на бившия главен секретар на МВР, че в разговор с Цветанов, двамата са взели решение СРС да не бъдат използвани. Тъй като разговорът е проведен само между двамата и тъй като твърденията и на двамата съвпадат, съдът не намира основание да се съмнява в тях. Още повече, че от хода на делото става ясно, че разследването срещу Орлин Тодоров не е прекратено, въпреки спрените СРС.
ВКС внася корекции в решението на САС, като посочва, че специалните разузнавателни средства са характерен таен способ за разкриване на престъпление, поради което е предвиден и специфичен способ за прилагането му. До активирането му се стига след две нива – решение от съд и подпис от министър. Съдиите обаче смятат, че въпреки че няма право на отказ от прилагане на СРС, прокуратурата е трябвало да докаже субективен елемент, който да води до възпрепятстване на разследването срещу Орлин Тодоров, като го избави от наказателно преследване.
Това съдът посочва като пропуск на прокурорите. Апелативният съд обаче е направил извод за липсата на безспорни доказателства, които да насочват към извода, че Цветанов е имал намерение да избави Тодоров от преследване. Според съда критичният анализът на пунктуацията на отказите (шест пъти не с три удивителни, бел. ред.) не може да доведе до заключението до субективен елемент в действията на бившия вътрешен министър. Не са открити и връзки, зависимости и отношения от лично, служебно, бизнес или друго естество между Цветанов и Тодоров.
Източник: offnews.bg
