Играта може да бъде дефинирана като „приятни дейности, в които се включваме заради забавление, умствено, физическо и социално развитие” (Тълковен речник, Оксфорд). Смята се, че играта е естествена и основна нужда на всяко дете. Родителите и учителите имат важна роля в стимулирането на игрови дейности у детето още от ранна възраст. Играта дава незаменими възможности за преминаване през различни етапи на когнитивно, физическо, социално и езиково развитие. Играейки в група детето се научава на правила и подходящ набор от морални ценности.
[ad id=“263680″]
Споделяне – децата между 5 и 7 години, които за първи път се включват в обучителния процес се намират в стадия на егоцентризма. Чрез играта те ще бъдат насърчени да си взаимодействат с останалите деца, да наблюдават и имитират видяни действия и поведения, а възрастните служат като модели за подражание и коригират неприемливото поведение.
Сътрудничество – растейки, детето ще развие увереност, доверие и приятелство с другите деца. Чрез общите дейности, детето бива заинтригувано и ангажирано с групата и започва да играе по-сложни игри, които изискват координация и разпределяне на задачите между няколко души.
Уважение и приемане на другия – децата се научават на тези качества чрез интеракциите в процеса на социализация. Приемайки другите деца и техните родители се демонстрира, че всички хора са стойностни и заслужават да се отнасяме към тях със заслужено внимание и зачитане.
Учене от другите – придобиването на подходящи социални умения подобрява обучението, като повишава възможностите за разглеждане на различни перспективи, аргументиране на мнението и вземане на решения.
Търсене и предлагане на общуване и другарство – в тази възраст децата се научават как да създават и да поддържат приятелства, които дават поле за изява на емоциите и са ключови за развитието им като личности.
Предвиждане на последствията от своите действия – в игрите и общуването децата виждат как другите реагират на действията им, дали предизвикват силни емоции у тях, самите те формират реакции към действията на другите. Това знание, заедно с насоките на възрастните, води до поемане на отговорност за действията в социалната рамка.
Развиването на позитивна, реалистична представа за себе си – деца, които са уверени в себе си и смятат заобикалящата ги среда за сигурна, имат добра база за учене на нови неща и в този смисъл – за развитие на мисленето. Успешното учене от своя страна повишава самооценката, ентусиазма за приемане на предизвикателства, концентрацията и постоянството. Ролята на възрастните в този случай е много важна за поддържането на добра самооценка и запазването на стремежа към усъвършенстване и постигане на нови цели. Задачите, които се представят на децата не трябва да са нито много трудни, нито много лесни, за да предизвикат интереса им и за да са от полза за израстването им. Освен това възрастните трябва да отчитат успехите и напредъка, но спрямо реалната стойност на достиженията. Важно е да се има предвид, че съотнасянето с постиженията на връстниците е вредно при деца с обучителни трудности. В този случай успехите трябва да се оценяват в съответствие с потенциала и индивидуалния темп на напредък на детето.
[ad id=“225664″]
Изразяване и приемане на емоции по социално-приемлив начин – всеки ден децата трупат опит за живеене с други хора. Говоренето за проблеми, страхове и грижи води децата до разбирането, че емоциите са общи за всички хора и е важно как ги проявяваме в обществото и как се справяме с тях. В предучилищна възраст на децата още им е трудно да се поставят на мястото на другия и възрастните се намесват като проявяват емпатия и учат децата да я изразяват в група. Получавайки емпатия от възрастните и връстниците си, децата осъзнават своята ценност и това им помага да развият сензитивност към чувствата и позицията на другите.
Развиване на самостоятелност – растящо чувство на самостоятелност може да се наблюдава, когато децата знаят, че имат подкрепа от възрастните и могат да я потърсят при необходимост.
Източник: дечко.бг
