През 1970 г. Димитър Николов, тогава Директор на Окръжния исторически музей в Стара Загора, е публикувал във в.“Септември“ статия, която препечатваме без редакторска намеса.
Някои стари граждани на Стара Загора разказват, че като деца са се спускали в някакви подземни тунели, които са ги извеждали далеч от мястото на влизането. През последните години тези сведения се потвърдиха. Най-напред на ул.“Отец Паисий“, по-късно на ул.“Димитър Благоев“, после на „Боруйград“ и „Хаджи Димитър Асенов“ се откриха отсечки от този тунел. Всъщност, като се вземат предвид разстоянията между находищата и посоките, става ясно, че това не е единствен тунел, а цяла система, която минава под античния и средновековен град и излиза вън от него в различни посоки.
Тунелите са издълбани в здравия скален терен на около 1 м от тогавашната повърхност, като само тук-там излизат над скалата в глинест слой. На такива места са правени укрепвания със суха каменна зидария. Тунелите не са в права линия, а през 8-10 м завиват, като се придържат към предварително определена посока. Това устройство може да се обясни със стремежа да се избегне срутване, но не е изключено да е свързано и с целта, за която са предназначени тунелите. Ширината и височината им са различни. На ул.“Отец Паисий“, където теренът е глинест, тунелът има елипсовидно сечение с височина 1,80-2 м и ширина 1-1,20 м. Тъй като тук има и подпочвена вода, по дъното на тунела е изкопано каналче, покрито с квадратни тухли, което е събирало и отвеждало насъбралата се вода. В участъци със скалист терен размерите са по-малки, а има и места, през които трябва да се пълзи. Към повърхността са пробити шахти, облицовани с тухлена зидария и покрити с каменни плочи. В тунелите се е влизало през тях.
Поради срутвания проникването на големи дълбочини не е възможно. Проучените досега участъци не надминават 150 м.
Подземните тунели в Стара Загора са наистина грандиозни съоръжения, като се имат предвид времето и средствата, с които са създадени. Те са копани тайно с кирки и лостове, на осветление от маслена лампа и без всякакво проветрение. Пръстта и камъните са изнасяни в торби. Мащабите им показват, че те имат обществен характер и най-вероятно са свързани с отбраната на града. Сравнително малки по размери, те са неудобни за скривалища, а само за тайни проходи, през които е могло да се изпращат куриери или малки войскови отделения зад гърба на обсаждащия града враг. Външните изходи са били маркирани в близките оврази или в гробищата, които заобикалят града. Както външните, така и вътрешните изходи са били пазени в тайна, известна само на определен кръг хора.
Кой е превивал гръб дълбоко под земята и с обикновена кирка е разбивал скалата, за да създаде тези тайни пътища? Кога са строени? Можем само да гадаем. Единствената находка, открита досега, е малка глинена паница, покрита със зелена глеч, датирана от XIII-XIVв. Може би нейният притежател е бил последният посетител на тунелите. Отсъствието на предмети от по-късно време говори, че турците не са знаели за тяхното съществуване. Вероятно тунелите са били прокопани още в римско време или при възстановяването на града през втората половина на VIIIв. Така или иначе те са използвани по време на Второто българско царство, в което Боруй е бил важен административен център и силна военна крепост.
След 70-те години на миналия век, когато е публикувана статията, са открити нови тунели, обаче сериозни цялостни проучвания на това забележително историческо откритие не са правени, завършва Димитър Николов. Ще има ли интерес и финансиране за нещо подобно?
