ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 3, 1990 г.
ИСТИНСКАТА ДИЛЕМА Е:
„СВОБОДНИ ИЛИ НЕСВОБОДНИ”
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА АСП АСЕН ДАВИДОВ ПРЕД В. „ЮЖНА ПОЩА”
Като ПОСТАВЯТЕ В ЦЕНТЪРА НА ВНИМАНИЕТО СИ ИНДИВИДУАЛНАТА ЧОВЕШКА СЪДБА, НЕ НАРУШАВАТЕ ЛИ ТРАДИЦИОННАТА ПРЕДСТАВА ЗА ПАРТИЯ КАТО ПОЛИТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ, ОТСТОЯВАЩА ОПРЕДЕЛЕНИ КЛАСОВИ ИНТЕРЕСИ?
-Разбира се, особено що се отнася до типично болшевишкото поставяне на класовите интереси не само над общочовешките, но и над интересите на конкретните живи хора. Караха ни да се възхищаваме на циничната постановка: „Нравствено е онова, което отговаря на интересите на пролетариата”. По същество, тази Ленинова идея с пряко свързана с месианския характер на комунистическата идеология: пролетариатът е най-прогресивната класа, гробокопач на стария свят и тем подобни. От Маркс идва заблудата, че освобождението на пролетариата е равносилно на освобождение на човечеството. Историята показа: социалистическата революция не донесе освобождение не само на човечеството, но и на самия пролетариат. Затова пък тя донесе пълна забрава на отделната личност, погълната от „комунистическия колективизъм”. Алтернативната социалистическа партия не е партия „партизанска”, която да се бори само за свои партийни интереси. Нито сме партия класова. Изобщо класовата структура в съвременния свят е качествено променена в сравнение с времето, когато се е формирал „научният социализъм (комунизъм)”. Особено е важно да не забравяме интересите на отделната личност, това, че не може да има общочовешко щастие без щастието на индивидуалния човек. Често пъти „общочовешките” и „класовите” призиви маскират безчовечността, нехуманността на една идеология. АСП се обяви и ще се стреми никога да не се поддаваме на съблазните на идеологическата демагогия. Тъкмо затова един от изходните принципи набляга върху отделния човек – правото на всеки на щастие е едно от основните човешки права. Изграждането на демократичен свят не е самоцел – без свобода няма щастие нито за отделни хора, нито за народите.
С ТОВА АСП НАСОЧВА ВНИМАНИЕТО СИ КЪМ НРАВСТВЕНОСТТА. „ЕТИЧЕСКИЯ СОЦИАЛИЗЪМ” НОВА КОНЦЕПСИЯ ЗА СОЦИАЛИЗМА ЛИ Е?
-Думата „алтернативна” в името на нашата партия се отнася не само за понятието „партия”, за което току-що говорих. Алтернативно е и нашето схващане за социализма. Не предлагаме никакъв нов модел на социалистическо общество. Моделирането на историята доказа своята порочност. „Военен”, „победил”, „развит”, „зрял”, сега – „демократичен” социализъм…. Всичко това е свързано с представа за „построяване” на общество по един или друг модел. АСП се отказва да „строи” социалистическо общество. Ние се обявяваме за хуманно общество, основано не просто върху икономически просперитет , но и най-вече върху високоморални взаимоотношения между хората, между човека и обществото като цяло. Както в областта на морала, така и в областта на обществените отношения са необходими постоянни усилия за осигуряване на условия, отговарящи на човешкото достойнство. Затова се отказваме от още една демагогска уловка – нашата партия не призовава народа към светли бъднини. Ние призоваваме към човешки отношения, без което е невъзможен пълноценен прогрес. Общественото развитие върху хуманна основа – това е главното за АСП. Впрочем, „етическият социализъм” не е наше изобретение. Авторът на тази концепция, един от най-видните дейци на Втория (социалистически) интернационал, бе заклеймен – заедно с другите дейци на Социнтерна – от болшевиките, за които думата „ревизионист” бе равносилна на думата „предател” (която те много обичат и до днес да използват срещу всеки друго мислещ) и другодействащ. Бернщайн е известен още и като бащата на ревизионизма” и нашите „тесни социалисти” на времето си доста са се потрудили да заковават „последни гвоздеи” в ковчега на истинската социалдемокрация. Бернщайновият лозунг „Целта е нищо, движението е всичко” е особено близък на идейната насоченост на АСП. Така че ние се връщаме към самия първоизвор на социалдемократичните идеи, позабравян в известна степен и от някои днешни социалдемократи. Мисля, че тъкмо върху идейната основа на „етическия социализъм” е възможно актуализирането на социалдемократичната теория и практика. Нещо изключително важно при прехода към една развита технологична цивилизация, към която все пак всички се стремим. Без етичния момент научно-техническият прогрес не е никак безопасен.
НЕ СЕ ЛИ СТРАХУВАТЕ, ЧЕ АСП МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАПОДОЗРЯНА В РАЗДАВАНЕ НА ИНДУЛГЕНЦИИ НА РАЗКАЯЛИ СЕ НОМЕНКЛАТУРЧИЦИ?
-Индулгенции през средните векове е продавала Светата инквизиция. Слава Богу, далеч сме дори от мисълта за такова нещо. Всеки, пряко замесен в какъвто и да било вид престъпления и, както сега обичат да казват, деформации, трябва да понесе своя дял от вината. Влизането в АСП не измива автоматично съвестта на хората.номенклатурата е типично по рождение на тоталитарния социализъм. Програмните документи на АСП (а те не са малко и смея да се надявам – на професионално равнище) сочат пътища за излизане от такова обществено състояние, което е неразривно свързано с номенклатурно-апаратния принцип на организиране и ръководство на обществения живот. Разграждането на тоталитаризма, при това без никакво отлагане, ще подкопае основата на този принцип. Като партия на експерти, АСП не ще затвори вратите си на никой висококвалифициран специалист. Да се надяваме, че нашите принципи ще отблъснат всеки номенклатурчик, замесен в „деформациите” и злоупотребите с властта. Поне засега не се забелязва някакъв афинитет към АСП от такива хора, напротив – злоба, неприязън, страх и омраза. А трябва да имаме предвид, че, както е било доскоро, всеки по-отговорен пост е бил „номенклатурен” – кандидатурите за нега са се утвърждавали от съответна партийно-административна инстанция. Всяка хабилитация в научните и преподавателските среди, всеки отговорен редактор на вестник и списание, началник-цех, директор, завеждащ катедра, ректор – всички са били в този смисъл „номенклатура” на един или друг комитет. Но едно е „номенклатура”, която я утвърждават отгоре, а друго е номенклатурата, която утвърждава. Когато критикуваме номенклатурата, очевидно трябва да правим тази важна разлика. Изграждането на демократични условия на обществен живот ще лиши номенклатурния принцип от жизнени сокове. В демократичното общество това зловредно явление не ще може да вирее.
МОЖЕМ ЛИ В ТОЗИ СМИСЪЛ ДА КАЗВАМЕ, ЧЕ ВАШИЯТ ГЛАВЕН ПРОТИВНИК Е НОМЕНКЛАТУРАТА? И ИЗОБЩО, КАКВА Е СЪВРЕМЕННАТА ДИЛЕМА (В НАЦИОНАЛЕН И В ГЛОБАЛЕН МАЩАБ): „СОЦИАЛИЗЪМ – КАПИТАЛИЗЪМ” ИЛИ „ТОТАЛИТАРИЗЪМ – ДЕМОКРАЦИЯ”?
-Току-що посочих, че пренасянето на акцента само върху номенклатурата е изместване на въпроса за демократизация на обществото. Принципът на демократизма е работил и в предшестващи исторически епохи – в една или друга степен. Досега идеално демократични общества няма. Реализирането на демократичните условия е постоянна задача на човечеството. Пресилено би било да кажем, че опасността от тоталитаризма е преодоляна веднъж завинаги. Рецидивите му са постоянен спътник на човечеството. Трябва винаги да бдим и да не ги допускаме. Не е важно как ще се нарича едно общество – капиталистическо, социалистическо или както и да е. важното е то да осигурява нормални условия за нормално човешко съществуване, за разгръщане на творческите способности на хората. Още повече, досега социализмът не е успял в никоя област да докаже своите предимства пред капитализма. А и самият капитализъм днес е до такава степен различен от „класическия” си вариант, че трудно можем да му припишем черти, характерни преди двеста, сто и дори петдесет години. Не случайно учените днес говорят за „посткапиталистическо общество”. Бурното преодоляване на тоталитаризма в страните от така нареченото социалистическо съдружество позволява да говорим и за „постсоциалистическо общество”. Така че истинската дилема и за нас, и за целия свят е: „свободни или несвободни”. Тук е възелът на всички проблеми. АСП недвусмислено за става на страната на свободата. Затова сме и на страната на всички действително демократични сили в страната и в света.
