Животът ме срещна с бившия учител по български език и литература, мой връстник, г-н Йовчо Йовчев от Крън, Старозагорско. По-късно, той сподели с мен спомени от срещата си с големия руски учен акад.Д.С.Лихачов на конгрес на славистите в София през 1988 г. Писмото му до мен публикувам без намеса.
Уважуеми г-н Диамандиев,
Голямата ми заетост не може да бъде убедително оправдание за това,че до днес още не съм изпълнил обещанието си до Ви разкажа спомените си за това,на което станах свидетел преди 20 години и няколко дена по време на Х международния конгрес на славистите,който се проведе от 12. до 22 септември 1988 година в НДК.
На този конгрес бях само зрител,включен от инспектора по литература Бончо Христов в групата делегати от Старозагорски окръг.Много от чутото и видяното през годините е избледняло,но това,което Ви заинтересува оше на първата ни среща в кабинета на Пеньо Терзиев,преди да влезем в залата,където представихте книгата си „Непознатите Кирил и Методий“ не мога и няма да забравя.
Струва ми се,че още тогава Вас Ви впечатли най-напред онова,което се отнася до Дмитрий Лихачов.
От програмата на конгреса знаехме,че още на първото,пленарното заседание той ще изнесе даклад, чиято тема не мога да си спомня точно,пък и програмата на конгреса съм забутал някъде.Знаехме,че тя е свързана с проблема за огромната роля на християнската култура в историческото битие на славянските народи и поради това,като се има предвид,че темата за християтството меко казано тогава не беше от най-долюбваните,и това интересът ни беше особено повишен.
За наша изненада той не прочете никакъв доклад.Почудихме се,погадахме и…позабравихме.И случайно,но тъкмо на време стана случайната ми среща и разговърът ми с него.
Когато в секцията, в която някой от докладчиците започна да чете свая доклад,чиято тема не ми беше интересна,излязох в коридора и си поръчах нещо на един от няколкото бара.Изведнъж той се появи,поръча си кафе и направи няколко крачки към най-близката маса,на която бях седнал.Попита ме на български дали може да седне,аз естествено го поканих и той седна.Помълча малко,после се вгледа в името ми на „табелката“ със снимката ми,закачена на сакото ми.Попита ме нещо,доколкото си спомням,за това от къде съм и аз му казах,че съм от онези делегати,които в някаква степен сме нещо като „фон дьо тен“ на конгреса.И той,почувствувал разбираемото ми смущение, поведе разговора.Помня,че започна с това колко велика е нашата средновековна литература,после не зная как заговори за руската интелигенция,за нейната трагична съдба след Октомврийската революция.От него за пръв път чух за лагера на Соловецките острови,който е бил първият от стотиците такива в започналия да се изгражда Архипелаг Гулаг.Каза,че е бил един от първите заточени в него.Подробности за живота си там не помня да е разказал,но с една едва забележима усмивка ме попита дали зная нещо за униформата на будьоновските конници.Естествено не знаех нищо и той разказа,че това била подготвена за императорските гвардейци униформа,която трябвало да напомня за ризниците и шлемовете на древните руски войни.,но и така поради изпреварилата революция не е била въведена.И със същата усмивка каза,че някой в лагера нарекъл тези шапки,поставени на главите на будьоновци, умоотводи.
Смущението ми попремина и се престраших да го попитам защо не е прочел доклада си на пленарното заседание,като му казах,че интересът към него е бил много голям.Той ме погледна, помълча секунда време и стори ми се с някакъв друг глас каза:“Эще не время“.
Какво е говорил след това не помня.Но години след това съм се питал какво се крие зад тези негови думи.Питал съм някои хора,но никой не ми е дал задоволително обяснение.Чух даже някой да вижда намесата на нашата ДС,но не мисля,че той е бил от този тип хора,които биха се страхували.Но кой знае…Парен е човекът,нищо чудно да се е научил да духа.
Наскоро ме беше дадено и друго обяснение.., което изглежда най-достоверно. Решавайки да не прочете доклада си,той е искал да си спести неприятностите си породени от неговите колеги руски слависти.Не е бил достатъчно уважаван от тях заради това,че толкова високо цени приноса и ролята ни за развитието на културата на славяните и в т.ч. и на Русия,което мнозина руски слависти не смеят още да преглътнат.
Но за това в следващото писмо.Не остават минути за това и свършвам,без да го редактирам.
Й.Й.
