Тук ще ти споделя моето виждане за това, което се случва в света и как ние може да се адаптираме към него, за да не останем да си живеем в едно отминало време:
Образователната система на XX век
Сегашната ни образователна система не се е променила много през последните 150 години, въпреки многото „реформи“ правени от всички правителства след 1989 година. В основата си тя е взела модела на пруската система, която създава „работни пчелички“ и добри войници, които следват сляпо заповеди. Да си припомним как беше в училище. Влиза учителят, „изпява“ си урока, ние си записваме, учим вкъщи и следващия път „изпяваме“ същия урок на учителя. Колкото повече неща сме запомнили, толкова по-висока оценка са ни писали. Всички ученици сляпо следват това, което казва „авторитетът“, т.е. учителят и няма място за дискусии и несъгласие. Все още си спомням как в един от часовете по литература, един съученик каза, че „Хамлет е дивак“. Всички се подсмихвахме, докато той обясняваше защо мисли така. Накрая госпожата си свали очилата и каза „Имаш интересно виждане по въпроса и съм съгласна с повечето неща, които каза. Ще ти пиша 2-ка обаче, защото не си работил по написаното в учебника“. Точка. Аз и повечето ми съученици имахме 5-ци и 6-ци, защото бяхме научили наизуст мнението на някакъв литературен критик за Хамлет, който е „работил по учебника“. Този същият „авторитет“ може да създава свои правила, на които учениците трябва да се подчиняват. Може целият клас да бъде наказан, ако само един ученик се провини.
И кои бяха добрите ученици?
Тези, които се подчиняваха сляпо на учителите. Тези, които не създаваха проблеми. Тези, които „топяха“ останалите. Всяко мнение и действие извън „учебника“ беше наказвано. Проблемът в образователната ни система не е какво се преподава, а как се преподава. Нашата система, както и много други подобни, по света подготвят послушни работници и служители, които следват заповеди. И ако това е било ефективно в големите фабрики и заводи от XIX и XX век, където хората са извършвали еднообразни дейности по цял ден, през 2016 година нещата са малко по-различни.
Компаниите от миналото
Организацията, в която стотици или хиляди хора се събират на едно място и вършат една и съща работа, възниква преди около 250 години с началото на индустриалната революция. Преди това, големи групи от хора са правили нещо заедно само в два случая: робство или война. Възникването и развитието на капитализма има много положителни страни. Рязко се повишава производителността на труда, а от там и жизнения статус на хората. Това позволява за относително кратко време да се премине от аграрно общество към съвременната градска цивилизация. През ХХ век бурно се развива промишлеността, откриват се много нови материали, които заменят в голяма степен естествените материали. Фабриките и заводите бълват милиони еднакви изделия. Бързото развитие налага и създаването на много нови професии, които да обслужват производството и търговията като счетоводители, финансисти, администратори, плановици, анализатори, а малко по-късно и IT специалисти с навлизането на персоналните компютри. Хората са ходили на работа от 9 до 5 часа в техните офиси, разположение в големи сгради. Върхът на манията по ефективност са били т.нар. кюбикъли – пространства от 2 квадратни метра, оградени с прегради на нивото на очите, в които всеки прекарва между 8 и 10 часа на ден със забит в компютъра поглед. Те много приличали на клетките в птицефермите за производство на яйца, в които всяка кокошка живее в клетка, получава малко количество храна и вода с една единствена цел – да дава яйца за своя работодател. (Почти) всички в тези компании били доволни, че могат да си позволят по 2 седмици почивка в годината, собствено жилище и кола на кредит. В замяна те давали своето време и труд, и така докато се пенсионират. След това държавата се грижила за тях. Срещу осигуровките, които внасяли в продължение на 40 години, тя им осигурявала пенсия за 10-ина години (средната продължителност на живота в България е 74 години, а възрастта за пенсиониране е 63 години).
Бъдещето е сега
Появата на персоналните компютри и развитието на интернет промениха предишната система из основи. И ако през миналия век придобитите знания и умения са служили на хората до края на живота им, то сега знанията ни остаряват за период между 6 и 12 месеца. Развитието на технологиите позволи на хората да работят по общ проект и да живеят в страни, разположени на различни континенти. За разлика от миналия век, сега офисът ни може да се побере в ръчна чанта. Всичко, което ни е необходимо, е на екрана на нашия лаптоп, таблет или телефон – от видео срещи до обработка на големи масиви от информация.
Машините ще заменят хората
Когато машините започнали да заменят хората, първата реакция на работниците била да ги чупят, за да не отнемат те работните им места. Опасенията им се оказали напразни. Машините извършвали първоначално тежките и опасни дейности, като така освободили хората от тях. Постепенно, хората започнали да вярват, че роботите и компютърните програми ще ги заменят изцяло и светът ще стане един истински Рай, в който само машините ще работят, а хората ще си почиват, ще творят и ще правят това, което наистина им носи удоволствие. Това не се получи. Нашият свят става все по-сложен и създаването и потреблението на информация е със скоростта на светлината. Вместо хората да имат повече свободно време, те работят все повече. Вече е напълно нормално (особено след 2008 година) да работиш по 10-12 часа на ден, както и някоя и друга събота или неделя. Технологиите оставиха милиони хора без работа по две основни линии. Първата е аутсорсингът, който позволи на компаниите да изнесат част от работата в икономически по-неразвити страни с по-ниски заплати. В тази графа попадат и стотици фабрики и заводи, които бяха преместени от Западна Европа и САЩ в страни като Чехия, Мексико, Индия, Бразилия и други. Втората причина е че технологиите заменят човешкия труд (познато, нали?). Според наскоро публикувано изследване, до 20 години над 50% от сегашните работни места ще изчезнат и тяхната работа ще се върши от машини. В по-дългосрочен план, нещата са още по-плашещи (или оптимистични, зависи от гледната точка). Не е нужно да чакаме, за да видим тези ефекти. Те се случват и сега. Ще ви разкажа една история:
В една от компаниите, в които работих, заварих екип от 7 души, които бяха почти на 100% от времето в командировки в страната. Работата им беше да проверяват различни клонове на компанията-майка. Причината беше, че почти всички документи бяха на хартия и можеха да се проверяват само на място. Постепенно, всички документи станаха електронни и работата на този екип намаля драстично. Сега тяхната работа може да се върши от 1 или 2-ма души с IT опит. Това се случва в редица сектори и компании. Едно от малкото изключения е държавната администрация. Там има десетки хиляди (да не кажа стотици) работни места, които спокойно може да се заменят от подходящ софтуер. И това ще стане рано или късно. Сега ми е много трудно да обяснявам на чужденци защо за елементарна справка, трябва да минавам на няколко гишета, на които служителки ми искат една и съща информация и ми слагат различни входящи номера.
Различни поколения, различни нрави
Ние (родените до 1980 година) сме последното поколение, което приема за нормално да пътуваш по един час до работата си (и още един обратно), за да стоиш на едно място по 8-10 часа на ден със забит в екрана на компютъра поглед, и работата ти да се оценява от това кога идваш на работа и кога си тръгваш, а повишенията и бонусите да се раздават по това дали си симпатичен на шефа и дали си „слушкал“ през годината (хо-хо-хо). Защо трябва да ходиш в офис след като той може да се побере в джоба ти? Как бихте отговорили на този въпрос? Аз не мога. Винаги, когато са ми задавали този въпрос кандидати за работа, съм се оправдавал с корпоративната политика. През XXI век хората ценят свободното си време и не искат да го пропиляват в задръствания и кюбикъли. Те искат сами да решават кога, къде и как да работят. Искат да имат СВОБОДА и право на избор. За тях финансовата свобода е на първо място, а не апартаментът на кредит или колата на лизинг. Не се задоволяват с две седмици на море (фиксирани още в края на миналата година), а искат да могат да пътуват и почиват по техния начин.
Технологиите са приятел на хората на новото време, а не враг.
Те им помагат да работят не повече, а по-умно. Това ще им позволява да се справят със задачите не за 8 часа, а за по-малко 2 часа. Останалото време е за тях или за нови проекти.
Звучи твърде добре, за да е истина, нали?
За да живеете такъв живот, не е достатъчно просто да си намерите нова работа, а нов начин на работа и нов начин на живот. Говоря от личен опит, като човек сменил 6 работни места и 3 професии, преди да намери „своето“ нещо. Ако пуснем една жаба в тенджера с гореща вода, тя веднага ще изскочи, за да се спаси. Ако обаче сложим същата тази жаба в хладка вода и постепенно увеличаваме температурата, тя ще се свари и дори няма да разбере.
Какъв е изводът?
Ние не забелязваме малките промени около нас и живеем, все едно всичко си е по старому, докато един ден не прегорим.
Искаш или не, светът се променя.
Ако ти не се промениш с него, един ден ще се обърнеш назад и ще установиш, че си живял живота на друг, а не твоя собствен. Аз ти предлагам един вариант, който не е за всеки (както видя в началото на статията). Той е да работиш и да живееш по най-добрия възможен начин – ТВОЯ НАЧИН.
За автора: 
Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България – SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.
