Свещенните птици

Митичните свещенни птици Вену и Великия Хохотун се считали за богове. Великият Хохотун представлявал божество в образа на бяла гъска и фигурира в един от вариантите на хермополската митология, символизирайки раждането на Слънцето.

От реално съществуващите птици най-почитани били ибиса, сокола и ястреба. Смъртно наказание се налагало дори и за неумишленото убийство на тези птици.

Култът към ибиса – свещената птица на Тот, бил разпространен повсеместно.  Значителна роля за почитането на тази птица несъмнено е изиграло това, че тя се храни преди всичко със змии и скорпиони. Като свещено животно ибисът олицетворява мъдростта, спокойствието и грациозността.

И тук, ибисите трябвало да имат съответните данни, за да бъдат свещени. Те трябвало да имат гола, матовочерна глава и шия, синкавосиви лапи, великолепно бяло оперение с отделни синьочерни пера по крилете. След смъртта си свещеният ибис бил мумифицирван и поставян в глинен съд.

От древни времена в Египет се покланяли на сокола. Това било свързано с представата за слънчевия диск като за дясното око на бог Хор, който бил приеман като прелитащ през пространството сокол. По-късно соколът започва да се асоциира с „душата“ Ба, изобразявана във вид на сокол с човешка глава. Той се приема и за свещената птица Ра, и за Хор – сина на Изида. С течение на времето този култ се пълни с нова символика, но в течение на цялата история на египетската религия, тази птица се счита за покровител и защитник на фараоните.

В Древен Египет е разпространено и почитането на ястреба като птица, символизираща небето. Той е посветен на богините Мут и Нехбет.
Във връзка с мита за Изида, която в облика на лястовица лети около колоните с трупа на Озирис, се среща и култ към лястовицата. Още повече с долитането на лястовиците се свързват и разливите на Нил.

Установени са също култове към гъските, почитани като свещенни птици на Амон, Амон-Ра и Хеба и олицетворяващи Великия Хохотун. Много рядко се среща и култ към чаплата, в чийто вид се изобразявал Вену.