Темата за сватбите в старозагорските села провокира много спомени у нашите съграждани, които коментираха с ентусиазъм статията на ЗАРАТА
„Още ли по сватбите в Старозагорско викат: Таа пара га давам?“.
Някои се съгласяват с текста на автора, други – не, но всеки има своите преживявания, както и право да изкаже мнението си. Ще бъде хубаво, ако нашите читатели споделят какво са видели те от сватбите в нашия регион и какви емоции са съхранили в спомените си.
В книга за старозагорското село Преславен са събрани факти, снимки и спомени
Това направи с носталгия и Стойка Генова от с. Преславен, която е записала някои местни традиции от онова време за сватбите в родното ѝ село.
„Престилките на шетачите бяха с три джоба: за вилици, лъжици и чесън. Нямаше фирми, които да се грижат за украсата на чардаците, затова изрязвахме от пластмасовите шишета от веро вазички, в които натапяхме цветя от градината и връзвахме с тел за металните тръби на палатката, все пак трябваше да има празничност. Покривките също бяха интересни – вестници, изпънати с кабърчета. Беше весело, а музикантите качени на ремаркето, застлано с губери и персийски килими, не спираха да свирят с часове. Не знам дали да се обиждаме от определението „селска сватба“, но и тези, които вече живеят в града, включая и аз, направихме сваятбите си на село. Спомени,спомени…“
