Село Борово е разположено на 22 км южно от Стара Загора. Обхваща част от Старозагорското поле и североизточната част от Чирпанските възвишения.
Данни за съществуването на селото има още от 1770 година. Първоначално селото е било разположено в месността „Юрта“. След опожаряването му се е заселило на днешното си място, където е имало 3 турски чифлика. За основатели на новото селище се считат трима души като главна роля за преселването играе Иван Денев.
През своето съществуване селото е извесно с две имена – Чараджии и Борово, преименувано с царски указ през 1907 година.
В миналото селото е наброявало 500 човека, а сега наброява 75 жители с постоянен адрес. Това малко село е дало за независимостта и утвърждаването на България като свободна държава – 15 свидни жертви.
Територията на кметството е почти равнина с богата черноземна почва, което създава добри условия за развитие на земеделието. Основен предмет на дейност е зърнопроизводството. Обработваемата площ е около 8400 дка.
И в миналото и сега всички жители на селото са с българско самосъзнание и православно вероизповедание. Южно от селото преди много години е бил построен православен параклис, известен като „Аязмото“, в който е имало извор с лековита вода, поради което е бил известен и посещаван както от жителите на Борово, така и от съседните села.
На север от селото се спускат южните склонове на средна гора създавайки приятна гледка на преливане на живописната планина към плодородната равнина.
Народно читалище „Св. Патриарх Евтимий“ в селото е основано на 31.01.1935 г. Учредителите са били 48 души. Съществувал е художествен колектив, който включва:
– Театрална група от 18 души, танцова група от 17 души и фолклорна група от 13 жени;
– Художествен състав е изнасял представления в близките села Козаревец и Ловец. По-късно е организиран кръжок по ръкоделие, като негови сбирки са изнасяни сказки по земеделие, реферат на тема „Читалището в миналото и днес“.
Библиотеката към читалището започва с 23 тома предимно от дарения, а по-късно се закупуват и други книги. Дейноста на читалището продължава активно до 1980-82 г. след което се прекратява до 2008 г. На общоселско събрание, проведено на 29 март 2008 г., на което присъстват 53 души се взема решение да се възобнови дейноста на читалището. Избрано е читалищно настоятелство с председател Иван Рахнев Иванов, секретар Никола Гешев Николов и Касиер Станка Иванова Марчева и проверителна комисия в състав: председател Атанас Илиев Атанасов и членове Маньо Велев Манев и Минка Петкова Чаталбашева.
Към момента библиотеката на читалището разполага с библиотечен фонд от 720 тома, който постоянно се обновява и обогатява.
Читалищното настоятелство разнообразява напрегнатото ежедневие на жителите на селото като организира честването на бележите дати и годишнини, прави ги съпричасни с българския фолклор чрез гостуващи ни състави и групи, продължава българските традиции и обичаи по различни поводи.
Материалната база на читалището включва: зала с площ от 97,5 кв.м и 70 седящи места, библиотека – 21,5 кв.м
