Темата за децата с увреждания изпокара депутатите в пленарна зала. В „ябълка на раздора“ се превърна ключов текст от промените в Закона за предучилищно и училищно образование, според който специализирани остават училищата само за децата със сензорни увреждания – увреден слух или нарушено зрение, пише news.bg.
Срамно е точно тази тема да се използва предизборно. Опозицията от „БСП Лява България“ критикува това изменение, като обвини ГЕРБ, че иска да закрива училища и съответно да ощетява именно уязвимите деца с увреждания. Това твърдение няма как да мине пред никой, поне бегло запознал се с предвижданите промени.
Категорично не се закриват помощните училища. Това обясни в кулоарите на НС председателят на образователната комисия в парламента Милена Дамянова по повод разгорещените спорове в пленарна зала. Помощните училища не се закриват, помощните училища се преобразуват в центрове за специална образователна подкрепа, което е различно от центровете за подкрепа за личностно развитие. Там ще се извършва обучението на тези деца, за които оценката е показала, че не могат да се интегрират в масовото училище или чиито родители не желаят детето им да бъде там. Родителите ще продължат да имат избор. В развитите държави тенденцията е за преобразуване на помощните училища в центрове, в които да има образователен процес, но и рехабилитационни грижи за децата. Учителите ще запазят своите работни места, подчерта Дамянова. Тези центрове ще функционират, както функционират сегашните помощни училища. Те ще издават съответния документ за завършено образование, нещо, което помощните училища досега не са правили.
Абсурдно недомислени и грозни са думите на Кристиян Вигенин – да се надяваме, че като министър на външните работи преди, не е използвал подобен „дипломатически“ език: „Равнището на толерантност в българското училища не е на това ниво, което да осигурява спокойствието на тези деца“.
Ами г-н Вигенин, защо толерантността на българските училища, че и на цялото ни общество е толкова ниска? Дали не е такава заради десетилетия държаните изолирани по селца и извън покрайнините на градовете хора с увреждания, да не би някой да си помисли, че такива има и при социализма? Дали не е заради недостъпната и сега среда в българските училища за децата в инвалидни колички? Че и в университетите? Дали не е заради отказа на много училища да допускат деца със специални образователни потребности и ресурсни учители, да не би случайно да им падне средния успех на паралелките и реномето? И то в 21 век, когато в цивилизования свят реномираните училища са онези, които създават Личности, Човеци. А Отличникът с ниско ниво на емпатия и никаква емоционална култура, не е нито личност, нито Човек, уважаеми политици, учители, родители – разтревожени от това, че децата ви могат да станат нещо повече от вас, приемайки и разбирайки различните си връстници.
И какъв парадокс – срещу първата хуманна стъпка в нашата образователна система спрямо децата с увреждания, се обявява точно левицата?! Всъщност, какви ги говоря (пиша), парадокс няма!
Народният червен избраник Валери Жаблянов, направо, както казват по нашия край „убива коча с лопатата“: „Вие се опитвате да измените природните закони. Вие ще се опитате да промените земния ландшафт. Уважавам вашата революционна дръзновеност, но всяко такова нещо граничи с глупостта“.
Защо г-н Жаблянов? Защото трябва заедно със своите, да зарием и главите на децата си в пясъка, да не би да видят, че на този свят има хора с проблеми, със заболявания? Защо? Може би защото всяко нормално дете, неизкривено от невежи или просто зли родители, ще приеме своя различен връстник с всичките му „странности“, ще вземе да мисли, да съчувства и най-вече просто да разбира, че хората и светът са пъстри, интересни, понякога тъжни, но със сигурност – достойни в цялото си многообразие? А усетилите това деца порастват достойни мъже и жени, които мислят – кошмарът на политика от българския т.н. преход.
„Всяко общество дължи хуманно отношение към тези, които природата е ощетила“, казва същия г-н Жаблянов. Тук съм съгласна с него. Но никога няма да се съглася, че хуманността може да се реализира като затвориш някого зад ограда и го скриеш – в „специално“ училище, „специален“ дом в дън гори тилилейски, може би в много специален лагер…
Децата с увреждания трябва да влязат в обикновените училища и особено в най-реномираните от тях, не само, за да растат като част от обществото ни, каквато са, а за да научат всички останали свои здрави връстници да бъдат част от нормално човешко общество. Тези деца са нужни на всички други български деца, за да има България други политици, когато те пораснат. И чрез тези бъдещи други – шанс България да стане част от цивилизованите страни и общества, които решават проблемите си, включително тези на хората с увреждания, а не се опитват по азиатски и сталински да скрият някъде хората, за да „изчезне“ проблема.
Господа политици, играйте игрите си, но не се заигравайте с живота на деца! Непростимо е.
Срам ме е! Български депутати в 21 век искат децата с увреждания да си стоят скрити и изолирани
