Сопот е град в Централна България, разположен в полите на Стара планина. Намира се на около 63 километра северно от Пловдив, и на около 93 западно от Стара Загора.
[ad id=“225664″]
Като населено място историята на Сопот започва преди около 3 хилядолетия. В чертите на самия град и в землището му са открити останки от поселищен живот още от времето на старожелязната епоха, но има основания да се допусне и по-ранна датировка, тъй като станалата прочута напоследък със златните си съкровища халколитна култура „Дъбене“ отстои само на седем километра от града.
Сопот е един от центровете на Българското възраждане. Населението на града се занимавало предимно със занаятчийството – вълнарство, предачество, тъкачество, абаджийство, терзийство, воденичарство и др. Тук е открита първата на Балканския полуостров “шишеджийница” или стъкларска фабрика. Много добре развито е и розопроизводството.
Сопот е и един от центровете на националноосвободителните борби. Градът е бил важно средище в дейността на Васил Левски. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“. Там Левски създава първия монашески революционен комитет още през 1869 г. с председател игумена отец Рафаил, приятел на Апостола. През 1869 г. е създаден и Сопотски революционен комитет.
[ad id=“263680″]
През 1883 г. тук избухва първият в новата история на България социален бунт — бунтът на сопотските предачки срещу вноса на фабричната прежда, което отнема едно от малкото останали препитания на сопотненци – преденето на прежда за гайтани. До началото на 1890-те години населението на града прогресивно намалява, за да стигне до около 1000 жители.
Завележителностите и възможностите за туризъм в градчето са многобройни, но безспорно Сопот е най-известен с родната къща на големия български писател Иван Вазов. Тя се намира в самия център на града и е включена към 100-те национални туристически обекта. Къщата е построена през XVIII век от дядото на писателя, но оригиналната сграда е опожарена през юли 1877 година по време на Руско-турската освободителна война. През 1920 е взето решение за възстановяване на родния му дом и уреждане на музей в него. Той отваря врати на 6 юни 1935. В музея са запазени много лични вещи на писателя и семейството му, сред които и черги и губери, изработени от майката на писателя – Съба Вазова. В двора се помещават няколко сгради, които приютяват различни експозиции. В една от стаите е организирана възстановка с манекени на бръснарницата на Хаджи Ахил от едноименния Вазов разказ.
[ad id=“236999″]
В близост до музея, на централния площад е изграден и паметник на Иван Вазов.
Интересни сгради в Сопот, запазени от периода на Възраждането са Фратевата, Шошевата, Бъдината, Хаджи Манчовата и Тумбалиевата къща.
Девическият метох „Въведение Богородично” се намира в централната част на града На метри от негое църквата “Св. Петър и Павел”, впечатляваща с оригиналната си архитектура – дело на брациговски майстори от 1846. Друг интересен храм е църквата „Св. св. апостоли Петър и Павел”.
На около километър северно от града, в подножието на планината, се намира сопотският манастир „Св. Спас”, който освен, че е свързан с Васил Левски е посещаван и от видния книжовник Неофит Рилски. Обителта е разположена на левия бряг на река Манастирска.
[ad id=“237001″]
Тръгвайки по протежението на реката, покрай оградата на манастира след около 600 метра ще достигнете до Coпoтcкия вoдoпaд. Той e виcoĸ oколo 15 метра кaтo oбpaзyвa двa гoлeми пaдa нa вoдaтa. Πpи вoдoпaдa имa изгpaдeнa мaлĸa бeceдĸa c пeйĸи и пoĸpив, ĸaĸтo и oбocoбeнo мяcтo зa oгнищe. Разходката до там е изключително приятна.
В близост до града е началната станция на най-дългия седалков лифт на Балканите. Той води до хижа „Незабравка“.
В околностите на Сопот има много хижи, до които може да достигнете по маркирани пътеки.
Може да се настаните и в хотел или в къща за гости. Заведенията за хранене в града предлагат ястия, приготвени по традиционни местни рецепти.
[ad id=“238430″]
