Минавам с колата през едно кръстовище и виждам възрастна жена, която пресича и то по диагонал. Колкото повече приближавам с колата, толкова повече забелязвам, че вероятно има и ментални проблеми. Държи я за ръка едно 7-8 годишно момиченце, кльощавичко едно такова. Когато приближих то вдигна ръка. Очевидно, за да спра и да им дам път. Осъществих контакт с очи. Кимнах. Момиченцето облекчено се усмихна. Продължи да води старата жена-вероятно баба му.
На пръв поглед нищо и никаква случка, а ми стана приятно. Може би затова, че за няколко секунди се разбрахме с момиченцето на всемирния човешки език на жестовете или за милата картинка на трогателните й усилия да преведе бабата през кръстовището… Така или иначе денят започва добре!
