По география почват с Африка и в седми клас стигат до Европа
Развързват ръцете на издатели и автори на учебници сами да интерпретират ключови периоди от българската история, като например турското робство и времето на социализма. Това стана ясно по време на представянето на проектите на МОН за нови учебни програми по история и география за шести и осми клас. В програмите историческите периоди са описани неутрално, тъй като те са нормативен документ, обясниха експертите на МОН. Въпрос на решение на автора е как да подходи при описанието на даден исторически период.
Имало ли е в България турско робство или не? Зависи на какъв учебник ще попаднете, след като образователната реформа стартира. Новите учебни програми са заложили на това самите автори на учебници да решат дали по нашите земи е имало робство, владичество или съвместно съжителство между българи и турци. Това обаче може да породи разнобой в учебниците, в зависимост от това каква е позицията на историците, които ги създават. Не е ясно и как МОН ще оценява проектите, които се различават като интерпретация на този период от историята ни.
„Историческата наука ще реши какво понятие трябва да се използва. Накрая ще ги оценяват научни екипи от специалисти, включително учители, както и БАН, които трябва да кажат дали този учебник може да се използва“, заяви експертът по история от МОН Радостина Николова.
В новия проект на учебна програма, качен на сайта на министерството, този период е записан като „Османската империя и българите“. Според проекта, децата трябва да могат да опишат устройството на политическата система на Османската империя и „мястото на българите в нея“. Те трябва да знаят за съпротивителните действия на българите през този период, но и да дават примери за „съжителството между традициите на християни и мюсюлмани в този период в празници, обичаи, облекло, храна“. При темата за обществото и съвместния живот на българи и турци като ново понятие, което децата усвояват, е записано „толерантност“. На журналистически въпроси защо децата трябва да учат за този период като за „съвместно съжителство“ Радостина Николова посочи, че те наистина са „съжителствали на едно и също място“ по това време. Тя поясни също, че коректната дума за периода на османското присъствие по нашите земи в момента е „владичество“. Децата няма да бъдат оценявани с по-ниски оценки, ако употребят думата „робство“, дори ако тя не присъства в учебниците, каза Николова.
Програмите не разписват кои точно исторически личности трябва да се изучават и дават възможност на авторите сами да преценят кого да включат или извадят от учебника. По този повод Радостина Николова уточни, че учебната програма не е конспект и не следва да конкретизира нещата прекалено много, защото това означавало да се ограничи материалът, предвиден в националното външно оценяване. По отношение на периода на социализма в програмите също ще бъде записано неутралното „политически системи след 1944 година“, поясни експертът. Любопитно е също, че покръстването на българите в проекта за програма по история вече е наречено „християнизация“. Експертите поясниха, че са избрали това понятие, защото то включвало един по-дълбок и цялостен процес на заселването на християнството по нашите земи.
Новите учебни програми по литература, история и география са направени така, че във всеки клас, след който предстои национално външно оценяване, децата да учат неща, свързани с България. Така в седми клас литературата остава почти без промени, а по история се учи „България в контекста на световната история“. След това обаче българска история ще се учи задълбочено чак в десети клас, тъй като осми и девети са посветени на световната история. След десети клас историята няма да бъде задължителен предмет, а ще се учи само от онези гимназисти, които са избрали училище с подобен профил. Същото важи и за географията.
Замисълът бил в пети и шести клас, в които досега се учеше българска история, да се вземат знанията за Античност и Средновековие, като паралелно с това се учи и за ставащото по това време по българските земи.
По география, съгласно промените, децата започват изучаването на континентите с Африка и Антарктида в пети клас, Северна и Южна Америка плюс Азия в шести, и едва в седми клас идва ред на Европа. Тогава те ще учат и Балканите, както и българска география.
След това отново география на България ще се изучава едва в десети клас, който отново завършва с мини матура. В 11 и 12 клас остават само шест задължителни предмета, като литературата е един от тях. В този период децата ще учат само българска литература, но организирана на тематичен принцип, а не хронологично.
Експертите признаха, че все още не се знае удачни ли са промените в програмите, защото това може да покаже само практиката. „Идеални програми няма“, каза Евгения Костадинова, директор на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“.
Източник: standartnews.com
