Ще има ли възраждане на нашето Аязмо?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 31, 1990 г.
ЩЕ ИМА ЛИ ВЪЗРАЖДАНЕ НА НАШЕТО АЯЗМО?

[ad id=“225664″]
В бр. 20 на в. „Септември” от 9.03. т.г. в статията си „Аз го направих за народа…”, В. Койчева задава въпроса: „Как се случи така, че изчезнаха редки дървесни видове от Аязмото?” Изчезва не само ценното ни наследство от редки иглолистни дървета, колекционирани с толкова грижа и култура преди почти век от митрополит М. Кусев. Изчезват и най-обикновени борове, които изсъхват масово през последните две-три години. Какво точно се случи, че прочутото ни Аязмо, изучавано в учебниците по парково дело на Лесотехническия институт, се превърна едва ли не в полуизсъхнала, захрастена гора? Като изключим парадната му (входна) част и тази около върха (спортната площадка) в сърцевината ландшафтът доскоро напомняше пустееща джунгла със замърсени от остатъците на съвременната „цивилизация” полянки. В търсене на отговор, бродейки из засушените алеи на парка и из различните канцеларии по озеленяването на Стара Загора, се убедих, че причините не са само природни, но и културно-социални. След разговора с техническия ръководител на парка В. Мутинов и инж. Д. Николов от фирма „Благоустройство” към „Паркстрой” се потвърди предположението ми, че природните причини са типичните: тежкият снегопад и последвалият замръз преди две-три зими и също толкова тежките суши след това, особено тази година; успоредно с тях – влиянинето на киселинните дъждове, макар и редки, но достатъчни да повишат киселинността на почвата.

[ad id=“263680″]

Разбира се, допреди година беше почти табу да се споменава, че у нас също има екологични бедствия. Значеше ли това, че съответните инстанции, отговарящи за поддръжката на парка, трябваше да чакат да стане чудо за оцеляването му? (Ще изключим дългогодишните усилия на . Мутинов, който само с 10-ината си работници трябваше да скърпва положението.) И тук именно се вплитат културно-социалните причини. Преди всичко екологията е чисто социален проблем, до колкото от решаването му зависи оцеляването на обществото. За нас, старозагорци, Аязмото остава единственият филтър на силно замърсения ни градски въздух, това е ясно за всички. А като естетико-природна среда, част от която е човекът, тя говори директно за неговата култура. Това е основен принцип, също достатъчно известен, за да подлежи на анализ. Само ще добавя, че ние, българите, масово не познаваме флората у нас, особено видовете дървета, да не говорим за по-редките. Как тогава да очакваме проява на загриженост към тях? Грижата за бира през лятото е къде-къде по-важна от тази за жаднеещите дървета! Затова работата на специалистите става двойна – не само практическа, но и просветителска. За съжаление те трудно довеждат докрай дори първата.

[ad id=“236993″]

Тази „зима”, трябва да отбележим, осезаемо се раздвижиха и екологическите „пластове”, така че известен освежителен полъх обвя и нашето Аязмо. Беше организирано толкова належащото прочистване именно на грозно захрастената сърцевина на парка и в отворилите се пролуки се засадиха фиданки кедър и кипарис. Дължим благодарност и на членовете на „Екогласност” за доброволната помощ, изразена засега в засаждането на 100 дръвчета. Остава да се активизира цялата общественост, за да продължи тази рекултивация и поддръжка, особено да се контролира напояването, за да не се получи картина, подобна на тази от миналата година: спонтанният опит за частично залесяване се оказа напразен, защото новонасажденията бяха оставени да изсъхнат… За това, както сподели инж. Д. Николов, най-важното е да се работи по целенасочена програма от специализирана група. Нужно е само известно финансово подкрепление, може би отново спонсори, което, съчетано и с акции на доброволен и професионално добре ръководен труд, сигурно ще стабилизира подхванатата работа.

[ad id=“225664″]

Не трябва повече да се допуща вакуумен период, в който храстите и широколистната маса да обхванат отново терена. Трябва да се следи постоянно и за хаотичното самозасаждане, без, разбира се, да се стига до другата крайност – на стерилно аранжиран парк-градина.
Да се надяваме, че както служителите към „Паркстрой и благоустройство”, така и ние, обикновените граждани, ще отдадем докрай заслуженото на нашето Аязмо, за да ни се отплати и то. Още повече, че наближава стогодишният юбилей от неговото създаване. Дано тогава успеем с подетото обновяване да утвърдим най-после официално правото му да носи името на собствения си родител – митрополит Методи Кусев.
Людмила КОЕВА


image0 (9K)