При зачестилите напоследък бури пострадаха пътища, посеви и какво ли не още. Наш читател ни се обади, за да разкаже следната случка. Предаваме я, така както я чухме:
„Стоя си аз вкъщи и изведнъж небето потъмня. Впрочем така е почти всеки следобед през тази седмица. Този път обаче освен обичайния дъжд започна да падат и градушка. Нямаше е 15 минути да е валяло. После изведнъж небето се проясни и слънцето се показа. Излязох навън да огледам щетите. В този момент чух над главата си тракане на клюн на щъркел. На електрическия стълб пред нас има щъркелово гнездо. Както всяка година и тази им се излюпиха две щъркелчета. Този път обаче тракането на клюна не беше обичайното, а тревожно, тъжно някак си. Погледнах нагоре и видях само мъжкия да трака с клюн, да излита и пак да каца в гнездото, а майката лежеше неподвижно и малките не се виждаха, вероятно под нея. Обадих се на пожарната, но оттам ме навикаха и то с право. На места буквално спасяваха човешки животи и не им беше до щъркели.
Тогава се сетих за Иван, който живееше зад съседната къща и имаше фадрома. Отидох у тях и той веднага запали машината. Аз стъпих на кофата на фадромата и той ме вдигна до нивото на гнездото. Щъркелицата беше умряла. Малките бяха под крилата й – живи и здрави. Тя се беше жертвала, за да ги спаси от тежките като куршуми ледени топчета. Сега не знам какво ще стане с тях по-нататък. Вероятно мъжкият ще ги отгледа с двойно повече усилия. Дано да успее!
