Важно значение за средновековната българска история има топонимът Сидера, чието местоположение за момента не е ясно, но със сигурност става въпрос за местност, вероятно проход в Горна Тракия. Той е свързан с важната за българите горнотракийска област Загора, където най-силно се сблъскват интересите на България и Византия. Областта Загора е легитимно спечелена за България в 705 г. като отплата за помощта, която Тервел оказва на Юстиниан II. Само три години по-късно обаче византийският император се опитва с война да си я върне, но не успява. Това показва, че Загора е имала значителна територия и е обхващала важни за Византия крепости и пътища.
[ad id=“225664″]
Определението „долина” се отнася за речно корито със сравнително високи възвишения по своите брегове. То никак не приляга на такива типични за района проходи като Шипченския, Прохода на Републиката, Елено-Твърдишкия или прохода Вратник при Сливен – Елена. То обаче идеално приляга на Змеевския проход, който е обграден от ниски върхове и през който тече пълноводната река Бедечка. Намира се до стария, блестящ град на Тракия – Берое.
Общо три са сериозните хипотези за местоположението на Сидера. Две от тях вземат предвид семантиката на гръцкото название Сидера, т.е., Железник, Желязна. В границите на средновековна България е имало десетина прохода, известни с турските си наименования Демир капу (Желязна врата), Демир хисар (Желязна крепост) или Демир хан (Желязна гостилница). Повечето изследователи смятат, че тези турски названия са превод на предхождащите ги български, които са от типа „Железни врата”, предавани на гръцки като „Сидера”.
[ad id=“263680″]
Много от местните турски названия отразяват старото име на Змеевския проход, Сидера – Железник. Крепостните стени на Берое – Боруй са останали запазени през турско време и са наричани от местното турско население Хисарлък, а жилищните квартали вътре в тази крепост – Демир Хисар, т.е., Желязна крепост. На 2 км източно от града, на един висок връх до самия вход на Змеевския проход, се намира крепост, наречена от турците Демир хан – Желязна гостилница. Най-старата улица в града, която е съединявала Змеевския проход с центъра на стария град Демир хисар, носи оттогава и досега българското име – ул. „Железни врата”. Полето на юг от тогавашния град Ески Загра се наричало Загоре, в него се отглеждала пшеницата загария, а хлябът от тази пшеница се наричал цагар. Самото турско название на града – Ески Загра (Старата Загра) се извежда от името на областта Загора. Спиридон Йеросхимонах нарича Загура другия голям град в Загорето – Йени Загра (дн. Нова Загора).
Водени от тези съображения просветените българи през Възраждането, особено тези от Стара Загора, приемат, че Сидера – Железник съвпада с днешния Змеевски проход. Това становище е документирано в докладите на френските учени С. Ф. Пойе и Емил Изамбер. По тази причина през 1848 г. Българската община в град Ески Загра нарича града Железник по средновековното име на съседния проход Сидера.
По-късно становището, че Сидера съвпада със Змеевския проход при Стара Загора, е подкрепено с нови данни в трудовете на много историци.
[ad id=“236993″]
