Родих се много различна от земните хора

Видях се за няколко минути със собственичката на апартамента, който освободих, понеже трябваше да оставя последните сметки, съответно тя да ми плати нейната част.

Очаквано не го направи с аргумента, че в момента нямала пари. Нямах желание да споря. На тръгване с ирония и сарказъм попита: „Това не го ли пишеше в хороскопа ти? Алена не ти ли го предсказа? Не те ли предупреди? Нали винаги се съветваш с нея за всичко?“

Стана ми много тъжно и болно и за нея, и за мен. Видях, че толкова години съм се отнасяла с уважение и почтеност към човек, на когото изобщо не му пука за моята лоялност. Още повече – човек, за когото ти си направила също не малко добри дела, макар и индиректно, чрез мен. Духът на брат й не би намерил покой, ако не беше ти и твоите съвети как да му помогна да се почувства по-добре. Апартаментът й нямаше да има тази, надявам се, добра енергия, ако редовно не правех енергийно почистване в него чрез яйцата по Тибетския метод от теб. И накрая вместо благодарност за положените усилия и проявената дългогодишна лоялност получих неблагодарност, иронични подхилквания, подигравателно отношение и саркастично поведение!

Как успяваш да запазиш самообладание и да превъзмогнеш болката от неблагодарността на другите към теб?

Как преодоляваш себе си, когато срещнеш недооценяването на твоите знания, умения и способности?

Как приемаш иронията и сарказма в думите на хората срещу теб? Защото в моменти като този разбирам, че не съм толкова силна, колкото си мислят другите.

Алена отговаря:

Разказът ти отново не ме изненада. Както вече споделих, бившата ти наемодателка е душевно нечистоплътна жена. Всичко, което съм ти казвала като съвети, си е само за теб. Странно звучи въпросът ти дали хазяйката ти е склонна да те измами, при положение че можеш да я осъдиш при съществуващи доказателства за дължима сума.

Сарказмът и иронията при раздялата ви, освен че цели да те уязви, а и мен, има и още една цел. Иронизира те, подиграва ти се и по този начин иска да те раздразни, да се ядосаш и да разкажеш какво и как си се съветвала с мен, за да върви животът ти към по-добро. Когато разкажеш, тя ще отправя силни негативни мисъл-форми с радостната надежда, че ще ти навреди. Учудвам се, че не си се досетила, а го преживяваш.

Духът на брат й намери покой след нейното недостойно поведение спрямо него. Ние помогнахме на него, а не на нея и работихме, за да се успокои неговата нещастна, забравена от родната му сестра Душа, за да го пуснем към висшите енергийни нива и да се подготви за следващото си прераждане. Ако зависеше от твоята наемодателка, нищо нямаше да направи и вече щеше да е понесла сериозни кармични удари от Душата на починалия си брат. Ако наум се упрекваш, че сме й ги спестили, не го прави. Помогнали сме на една изтерзана Душа, а тя още до края на настоящия си живот ще започне да получава своите заслужени наказания от незримия свят. Нейните години напредват, а когато осъзнае колко е сама на този свят заради поведението си и склонността си да отблъсква хората от себе си, страданията ще са за нея и ще й припомнят проявената неблагодарност, подигравките и саркастичното поведение, злините, които е причинила на мнозина. Ироничните подхилквания към теб или мен са си за нейна сметка и са проява на слабост и невъзможност да е това, което си е внушила, че е. Егото не прощава.

На последните ти въпроси отговарям така: от дете съм това, което съм, минала съм през моите страдания заради невъзможността до петата ми година да разбера какво се случва с мен, защо се случва и какво мога. След това минах и през другите страдания – на отхвърляне, на неразбиране от околните, на затваряне в себе си, докато осъзная, че съм нещо много различно от земния човек. Знаеш, различните винаги са нежелани, отхвърляни и унижавани. Това беше първото, с което трябваше да свикна още преди да навърша пълнолетие, но в детството ми беше най-трудно. Добре че родителите ми бяха до мен, докато се развивах и внасях яснота в живота си, минавайки през изпитания и ежедневни страдания. Заради тези мои изживявания, които околните не подозираха или бяха щастливи, че аз може би не съм щастлива, въпреки че това беше тяхната най-голяма заблуда, съм престанала преди няколко десетилетия да се притеснявам от човешката неблагодарност. Напротив, особено в България, ако не се сблъсквам ежедневно с нея, започвам да се притеснявам, че нещо не е наред. Тя е правило в живота ми, правило в живота на много различните хора. Дори след многогодишното ми обучение в Тибет, впоследствие навлизането в дебрите на номерологията и астрологията, след всички човешки животи, които пряко или със съветите си съм спасила, неблагодарността е постоянна в дните ми. Земният човек и особено българинът е така устроен, въпрос на еволюция. Ако започна да изброявам всички определения, които съм чула за себе си, всичкото зло, което ми е сторено от хора, на които много съм помогнала, униженията, които съм търпяла от такива хора, сигурно на по-лабилните животът ще им се отще.

Не са малко и хората, които ценят знанията и уменията ми, по-рядко в България, обичайно в чужбина, където работя, и за цялото човечество, и за планетата Земя.

Хората, които демонстративно не ценят моите знания и умения, всъщност много добре знаят какво мога и се опитват да застанат на моето място. Това обаче е невъзможно и когато го осъзнаят, започват неистово да мразят до болка и страдание за тях самите. И идват иронията и сарказмът, а след това молбите им да им помогна, след като са били наказани от Съдбата за тяхното поведение и лазенето по корем, изненадани, че аз отказвам да им дам помощта си. Не съм и длъжна, правото е мое в хармония с Вселенските закони и законите на Кармата и незримия свят и не ми вреди, защото няма как някой да унижава някого, а когато има нужда, да поиска помощ, за да може, като я получи, отново да унижава. Дадох ти урок по себесъхранение. Пожелавам ти да го изучиш бързо и да го прилагаш.

Ще успееш да надмогнеш това непризнаване на твоето „Аз“, като осъзнаеш, че българинът не умее да благодари и да се извинява. Когато го приемеш, ти става леко и спокойно на душата и продължаваш по отредения ти път.

Различните понякога са възхвалявани, но винаги са нежелани, отхвърляни, унижавани.

Автор: Светлана Тилкова – Алена


image0 (9K)