Екип на Euronews засне видео, специално посветено на европейския проект INSIDDE, в който Регионален исторически музей – Стара Загора е партньор. Керамичните съдове, които ще видите във видеото са от Античния период (III в.) и са предоставени от Старозагорския музей на учени от Университета в Овиедо, Испания, за да бъдат анализирани с иновативния графенов скенер с тераферцови честоти. Целта на изследването е да бъде идентифициран химичния състав на глината и да бъдат получени изображения на врязаната украса на съдовете, която се намира под варовикови налепи.
Видеото може да гледате тук.
Ето и превод на статията към видеото:
Отдавна е известно, че под повърхността на произведенията на изкуството се крие важна информация за начина на тяхното създаване. Разкриването на тези тайни чрез методи, които са безвредни за изследвания обект, е предизвикателство за експертите.
Изследователи от университета в Овиедо, Северна Испания мислят, че са открили отговора: скенер, в който е използван широко приложимия материал графен.
Самюел вер Хойе, инженер по телекомуникации, участващ в изследването обяснява неговите предимства: „Графенът действа като честотен мултипликатор. Той е способен да генерира високочестотни сигнали от по-ниски честоти по сравнително лесен начин. Графенът също ни позволява да достигнем дълбоко в произведението на изкуството и да идентифицираме химичния състав на материалите“.
Графенов скенер
Изображенията, получени с помощта на графеновия скенер следва да бъдат комбинирани с техники за обработка и с високоефективен 3D скенер, за да бъдат генерирани 3D изображения на запечатани обекти, чиито скрити тайни ще могат да бъдат изследвани по-лесно.
Яник Франкен, компютърен специалист от 4DDynamics, който също работи по еврофинансираната програма, описва процеса на получаване на компютърните изображения: „Това, което виждаме в момента е истинският цвят на артефакта. Той е осветен виртуално и записан с камера. Технически най-голямото предизвикателство е комбинирането на всички индивидуални сканирания. Те трябва да бъдат подредени автоматично. Ако това не е направено перфектно в рамките на точност от 0,2 милиметра, тогава ще получим наистина лоша реконструкция на цвета.“
Скенерът е разработен от учени, които изследват както триизмерни обекти, така и картини, които имат двуизмерна повърхност. Скенерът има ценно приложение в областта на консервацията и реставрацията. Координаторът на европейския проект Хавиер Гутиерез Меана обяснява: „Скенерите за изследване на произведения на изкуството са много скъпи. Нашата технология е разработена с цел да бъде много по-достъпна. Търсеният от нас резултат е компактен и лек скенер, който да бъде лесно транспортиран до музеи и лаборатории, за да се изследват артефакти.“
Под повърхността
Реставратори в Музея на изящните изкуства в Овиедо, Астурия снабдяват учените с картинни платна за тестване на устройството. Правени са тестове и върху ценни експонати от музея.
Марта Флорес, един от реставраторите в музея, твърди, че резултатите са обещаващи: „Може да определим дебелината на лаковото покритие на картината и цветовите слоеве. Може да засечем дали под настоящата картина е имало друга и какви са материалите, които художникът е използвал при рисуването. Правим опити със скенера за идентифицирането на различните материали в картината като лаково покритие, пигменти и др.“
Ползата за посетителите
Данните от графеновия скенер се използват за разработването на мобилно приложение базирано на Augmented Reality (AR). Г-н Меана вярва, че музейните посетители ще имат възможността непосредствено да се докоснат до произведението на изкуството: „Приложението позволява на посетителя да надникне вътре в самата картина. Например в една от изследваните картини са разкрити графики под слоевете от цветове.“
Изследователите се надяват, че графеновият скенер и неговите приложения ще станат реалност на пазара в близките пет години.
