По южните склонове на Рила планина, на 76 километра от Благоевград и на 233 км от Стара Загора, се простира град Белица. Известен е като един от най-красивите паркове в Европа за приобщаване на танцуващите мечки към дивата природа. Градът се е сгушил около живописните меандри на река Места, която донася лъха на мекия средиземноморски климат.
Легендата за създаването на селището гласи, че най-хубавата мома по тези места била Бела Ица (Бела Христина). Турците искали да я откраднат и заведат в харема. Притисната от османските орди, тя се хвърлила от стръмната скала. За да запазят жив спомена за нея Горната и Долната махала се слели в едно и били наречени Белица.
Местността е осеяна с не една приказни гледки и природни феномени. На 11 километра от Белица, нагоре в пленителната планина се намира един от най-старите български зимни курорти – Семково. А пътят до него е пленително красив..! Валевиците около реката и до днес се използват от местните за изпиране на килими и одеяла. Превърнали са се в неизменна атракция за туристи и са се оформили като част от множеството етнографски забележителности в България.
Има шест маркирани екопътеки в лоното на Рила от ледените езера под върха, предлагащи възможности на истинските планинари да усетят тръпката на девствената природа. Туристическите пътеки са осеяни с беседки, обособени места за пикници, чакала за фотолов.
През 1999 година фондация „Четири лапи” започва борба срещу мъченията на танцуващите мечки по улиците на България. Проектът стартиран през същата година под наслов „Парк за реадаптация на танцуващи мечки” осигурява свобода на първите на първите кафяви мечоци, като те са настанени в идилична гориста местност, наречена от народа „Адрианов чарк”. През годините там намират убежище и много други от техните събратя. Осигурени са им прекрасни условия, места за спане, за игра, любима храна, общуване с други мечки. Така животните бавно се връщат към естественото си поведение, макар че човешката следа не може да бъде изтрита напълно. Източник: http://zabelejitelnosti.info/
