ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
В-к „Септември” бр. 110, 1980 година
РЕПОРТАЖ ОТПРЕДИ… ЧЕТИРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ
Той бе напечатан в един от августовските броеве на столичния ежедневник „Заря” от 1939 година и разказва за първите дневни детски градини в Старозагорски окръг. Негов автор е Денчо БАРОВ.
Написаното преди повече от 40 години ни кара днес да се възхищаваме на високата хуманност и себераздаване на всички, които са посветили обич, грижи и труд на работническите деца, на бъдещето на работническата класа.
„Казанлък. На улица „Мирска” зад модерната желязна ограда се изправя бяла, красива сграда. До оградата са насадени цветя. Дворът е малък, но приветлив. Тук е дневният детски дом, създаден от известните общественици Йордана и Константин Бозвелиеви. Посреща ни г-жа Бозвелиева. Внимателна и отзивчива, тя разказва за това тъй навременно дело:
-Тази сграда е построена през 1936 година. А ние, група учителки, започнахме работа с децата още през 1929 година. Събрахме деца от 4 до 7-годишна възраст. Може да се каже, че ги събрахме буквално от улицата. Малките се изплашиха. Те не знаеха какво искаме да правим с тях и се разбягаха. Някои започнаха да се катерят по разкъртените зидове. С благи думи се сприятелихме с тях. Стената на недоверието падна. Децата започнаха да идват сами при нас. Предишните рошоглавци станаха по-добри и по-мили.
Така започнахме работа. Искахме да отделим децата от вредното влияние на улицата, да им доставим полезни радости. Много трудности трябваше да се преодолеят. Отначало работехме по няколко часа дневно. Сега работим по 10-11 часа.
Минаваме в спалнята на децата. Бяла хигиенична стая. В нея са наредени едно до друго чисто постлани железни креватчета. Надали тези бедни деца имат такива удобни легла в домовете си. Занималнята се осветява от широки прозорци. Тук е малката черна дъска. Пред нея има столчета. До стените са наредени шкафчетата с играчките, изработени предимно от самите деца, блокчета за рисуване, ръкоделие. В един ъгъл е куклената къща, която малките „домакини” са подредили грижливо.
[ad id=“225664″]
По стените са окачени картини. От тях гледат героите на детското въображение: буболечки, щъркели, мечки, деца от приказките и други.
В двора децата са погълнати от игрите си под ръководството на занимателката г-ца Едрева. В построената малка барачка-„кооперация” са наредени по рафтовете „хлябове”, „сапун” и още много други неща. Малкият „магазинер” Енчо е погълнат от „работата си”. Когато се свършат „продуктите”, той вдига слушалката на телефона и веднага „поръчва” всички необходимо.
Тук децата плетат, изрязват фигурки и работят най-различни предмети. Собственият им труд им доставя най-голяма радост.
С децата са подготвени и представени няколко забави.
Значението на детския дом в Казанлък е голямо. Тук малките утрешни граждани се учат на другарство.”
Колко много се е променил днес светът на децата от Казанлък. Съвсем малко са били „щастливците” от улица „Мирска”, а днес 87 на сто от децата на работническия град посещават детски заведения. На подрастващото поколение са предоставени 19 големи детски градини-дворци, в които се възпитават над 3 000 деца. А през 1990 година казанлъчани са планирали 95 на сто обхват на децата от 3 до 6 години.
Грижата за утрешните строители на комунизма е грижа и дело на социалистическата ни държава. Осъществена е една лелеяна мечта на не едно работническо поколение.
