Раннохристиянската базилика в местността „Клиселика“ се намира на около 100 м югозападно от село Крън, на самия път за Казанлък.
Понастоящем останките на базиликата са скрити под асфалта на шосето, водещо от село Крън за Казанлък, непосредствено преди отклонението за селото. Преди години мястото е било маркирано с табела, която показвала планът на базиликата, придружен с анотация за нея. Днес няма и помен от табелата, местонахождението на древната църква е неразличимо.
Базиликата е разкрита при археологически разкопки, проведени от Г.Табакова-Цанова и Т. Овчаров през 1974 г. Тогава се е установило, че тя е била част от голям църковен комплекс, включващ и други сгради, функционално свързани с базиликата, както и двор с кладенец в него.
Сградата представлява трикорабна базилика с неправилно очертан наос, стеснен в западната част. Външните ? размери са: 
дължина – 27,60 м, ширина в западната част – 11.60 м и 12,90 м в източната част. На изток църквата завършва с голяма полукръгла апсида с тухлен синтрон. В средата на апсидата, в пода, е разкрита малка крипта, изградена също с тухли. Страничните кораби са отделени от централния с колони, като от северната колонада са били запазени шест бази на колони. На запад храмът е завършвал с едноделен нартекс, фланкиран от север и юг с две помещения, завършващи към изток с малки апсиди. Помещенията са отворени само към нартекса, като северното е служело за параклис, а южното за баптистерий (кръщелня) – в него е открита писцина (малко басейнче). В центъра на западната фасада е имало дълбик портик, в който е бил вместен главният вход.
Градежът на църквата е разнообразен, в основите е от речен камък, а в стените смесен – използвани са камъни и тухли споени с хоросан. При разкопките е намерен бигоров облицовъчен материал. Покритието на сградата е било с дървена конструкция.
За това че, храмът е бил украсен отвътре със стенописи, свидетелстват намерените части от такива (in situ).
Архитектурните особености на базиликата подсказват, че тя е била манастирска или епископска. При всички случаи е обслужвала много богомолци и е имала представителен характер.
Църквата е датирана от откривателите ѝ към края на IV – началото на V в. Предполага се, че във втората половина на V в. е била вече изоставена.
