НАЙ-НОВИ:

ръководството на БНБ е знаело какво ще се случи с КТБ, умишлено ли си е затваряло очите?

Един от отговорите на въпроса, който си задаваме в проекта “КТБ – какво се случи”, води неминуемо към основния регулатор в лицето на БНБ “Банков надзор”. През последните близо две години от затварянето на КТБ БНБ понесе сериозна доза критики като един от основните виновници за раздуването и гръмването на фалиралата банка. Обвиненията за проспиването на всичко, което се е случило в КТБ, въпреки че поне от 2013 г. (а частично и по-рано) то е публично достояние, са напълно основателни. Но и зле адресирани. За това има и доказателства. Едното от тях може да се види в доклада от надзорна инспекция от есента на 2010 г. 

Генерализирането на проблема като провал на БНБ или на “Банков надзор” пропуска един много важен момент. Всъщност всички индикации са, че в регулатора е имало доста добро знание за това, което се е случвало в КТБ – за поеманите рискове и за заобикалянето на правилата. Реално, ако трябва да се назове провaлът, той е управленски, а не надзорен. Причината за пропуските не е некадърност, а умишлено затваряне на очите от страна на ръководството на БНБ, като изводите затова идват както от поведението на “Банков надзор” преди банката да започне да расте с политически протекции, така и след това, но вече заровено в секретните й надзорни инспекции.

Под друго ТЦ-ИМЕ

Ясен пример, че плетениците от фирми около КТБ не са били тайна за регулатора, може да се види в тримесечните издния “Банките в България”. При собствеността на КТБ до края на 2007 г. там изрично се посочва не просто мажоритарен акционер “Бромак”, но и следващите по големина – “ТЦ-ИМЕ” и “Корси-5” като свързани с него лица. При затварянето на КТБ през 2014 г. дъщерни дружества на първото имат общо около 300 млн. лв. кредити от банката, а второто (вече под името “Принт инвест 1”) – над 40 млн. лв. Или регулаторът е трябвало просто да погледне в публично оповестявани свои документи, за да види проблем с големи експозиции към свързани лица, надвишаващи законовия лимит.

А за ТЦ-ИМЕ изникват и още неща като емисия подчинен срочен дълг в капитала на КТБ, финансиран със средства от самата банка, ползването на сметките му за погасяване на кредити на други дружества… Тези “признания” за свързаните акционери в КТБ изчезват от “Банките в България” в началото на 2008 г. Това е малко след като на поста подуправител, отговарящ за “Банков надзор”, застава Румен Симеонов, на мястото на Емилия Миланова, с което е сменено и част от ръководството в управлението. А също така и малко след като около банката започва да се вдига шум около медийните придобивки на Ирена Кръстева. Въпреки това и самият Цветан Василев продължава да говори за ТЦ-ИМЕ публично като за “моята компания”, публично се афишира чрез нея като собственик на футболния отбор “Ботев”-Пловдив… Така че няма причина да се счита, че това знание в БНБ изведнъж е изчезнало, още повече че тогава, за разлика от преди, за тези връзки се пише открито по медиите. Затова и по всичко личи, че бездействието на БНБ в късните години на надуването на КТБ е съзнателен акт на отказ от изпълняване на надзорните функции, а не недоглеждане. Това потвърждават и в неофициални разговори бивши директори в БНБ – в централната банка са светвали достатъчно червени лампички, които са съзнателно изгасвани отгоре.

Интересно е, че в началото на мандата си и самият Румен Симеонов като че ли си дава ясна сметка за тези практики в банковия сектор. В интервю за “Капитал” той казва: “Аз така разбирам българска банка – такава, която служи на обществото, а не на един или двама акционери. Не е тайна за никого, че банките обслужваха повече интересите на своите акционери. […] Не съм казал, че банките изцяло са насочени да финансират само бизнеса на своите акционери. Зависи съотношението какво е. Хубаво е, когато това съотношение е в полза на клиентите. Тоест банката разширява своята клиентска база и намалява вътрешните кредити.”

А на въпрос вижда ли надзорът вътрешните кредити, новоизбраният подуправител отговаря: “Извън тези, които се докладват от банките, могат да се намерят и косвени улики, че един кредит е вътрешен. Било по условията, било по други критерии. Ние си вадим изводи по какъв начин се управлява банката. Обикновено вътрешните кредити се правят така, че да изглежда, че не се нарушава законът.”

Това е точно противното на това, което ръководството на БНБ, в опит да се измъкне от отговорност, иска да убеди обществеността – че КТБ е измама, която е надхитрила и надзора.

Инспекторите и банката

Реалните доказателства, че дори и през ерата на Румен Симеонов в “Банков надзор” са виждали пороците в КТБ обаче, може да се види в доклада от надзорна инспекция от есента на 2010 г.

Частта от него с основните заключения, констатираните нарушения и отправените препоръки е доста беззъба, като най-силните думи са “нуждае се от подобрение”. Това донякъде може да се обясни с автоцензура и нежелание да се влиза в конфронтация с ръководството.

По нататък в изложението и аргументацията обаче са скрити истинските подводни камъни. Описанието на практиките в банката, каквито ги е заварил банковият надзор през 2010 г., доста съответстват на това, което БНБ констатира след затварянето й през 2014 г., като тогава обаче тя го представя като едва ли не изненада.

Например в доклада на инспекцията се посочва евфемистично, че “вижданията на ръководството са в полза стимулиране работата на банката с клиенти, които работят помежду си и то им оказва съдействие при управление на бизнеса им”. Идентифицира се “съществен риск от концентрация към ограничен брой клиенти”. А при някои от разгледаните кредити “определящо значение за изплащане на лихви и главници имат средства, постъпващи от няколко на брой дружества: “Фина Ц” ЕООД, “ТЦ-Институт по микроелектроника” АД”, “Юлита 2002” АД и др.”

И ако това е идентифицирано доста успешно още през 2010 г., в доклада на БНБ за разкритията от инспекцията след затварянето й четем: “Следователно, умишлено и преднамерено са използвани средства от сметките на “ТЦ ИМЕ” АД с цел прикриване на погашения по съществуващи кредити с отпуснати от банката нови кредити, което е трудно да се докаже формално на база наличните законови разпоредби. Бяха селектирани дружества, чиито разплащания се осъществяват посредством преводи от и към “ТЦ ИМЕ” АД, сред които най-големите преводи са с: „Краун Медиа“ АД, „Фина Ц“ ООД, „ИПС“ АД, „Фина С“АД, „Бромак“ ООД, „Технотел Инвест“ АД, „Вивес“ АД, „Кен Трейд“ АД, КТБ АД, „Варна Тауър“ ООД, „Балканска медийна компания“ АД и др.”

Други проблеми, довели до забавянето на разкриването на реалното състояние и отнемането на лиценза на КТБ, също са забелязвани по-рано. Надзорната инспекция от 2010 г. говори за “липса на информация за мотивите, налагащи промяна на условията” при предоговаряне на вземания, както и за завишаване на размер на кредити без посочени основания. Констатират се многократни анекси за промяна в погасителните планове, като се удължава гратисният период. “Видно от датите всеки следващ анекс е сключен на (или няколко дена преди) падеж на вноска по главницата, договорена с предходния анекс”, пишат инспекторите на БНБ. Също така се констатират и непълни кредитни досиета с най-разнообразни документи, както и липса на бизнес-планове и икономически обосновки при по-голямата част от прегледаните кредитни досиета.

Всичко това са неща, които след заварянето на КТБ квесторите й и БНБ констатираха с “изненада”.

Уловените концентрации

Но може би най-същественото е, че инспекторите на БНБ са напълно наясно както с рисковете от концентрация на депозити на държавни дружества в КТБ, така и с тази от кредитиране на свързани лица.

По първата линия няма изненади доколкото и инспекцията се случва около година след първите публикации за концентрацията на държавни средства в банката. Данните показват, че 30-те най-големи депозанти имат общо 761 560 хил. лв. в банката, което е 40.64% от депозитната й база и 70% от фирмените влогове. “От тези най-големи депозанти 18 броя са държавни предприятия с осигурен ресурс в банката в размер на 553 423 хил. лв. Общо привлеченият държавен ресурс е 609 786 хил. лв. или 33% от депозитаната й база (без банки) и 56% от средствата на фирми”, изчисляват инспекторите. Те отчитат обяснението на мениджмънта на КТБ, че това са лоялни клиенти и затова се разчита, че няма да има големи тегления, подчертават риск и препоръчват засилен мониторинг.

Но всъщност това, върху което акцентират инспекторите, е именно това, което доведе и до краха й – кредитирането на свързани лица. Още 2010 г. те съзират проблем в това, че банката предоставила кредити на 22 миноритарни акционери, които заедно със закупените от КТБ облигации на ТЦ-ИМЕ правят експозиция от 267 718 хил. лв. Това са 96.14% от капиталовата база и 15% от кредитния портфейл.

Наблюдават се и сериозни взаимосвързаности между самите кредитополучатели, които в извадката са едва около ¼ от кредитния портфейл. Инспекторите изрично подчертават и парични потоци между тях, които се ползват за погасяване на дължими към банката лихви и главници, като са дадени и конкретни примери: инвестиционен кредит за 20 млн. лв на “Критие” е погасен със средства от “Принт инвест 1”, което дължи на КТБ 30 млн. лв. или пък “Никкомерс”, което получава пари от “Дунарит” и “Фина Ц” за да погаси свои задължения към банката. А също и дружества, които са едновременно длъжници и акционери на банката – нещо, което поражда съмнение, че реално пари с произход банката още тогава са превръщани в капитал.

След затварянето на КТБ БНБ ще констатира, че значителна част от средствата за увеличението на акционерния капитал през май 2013 г. с 86 329 хил. лв. и по договорите за предоставяне на подчинен срочен дълг след октомври 2011 г. за общо 183 848 хил. лв. са “с първоначален произход от усвоени кредити, отпуснати
от самата банка”. За това явно е имало сигнали, че се случва още през 2010 г. и при наличие на воля е можело да бъде преустановено.

“Поради значителната търговска и делова свързаност между клиенти на банката, е необходимо детайлно дефиниране, анализиране и измерване на риска от концентрация към клиенти с цел това да намери своето отражение при прилагането на изискванията и определянето на допълнителен капитал по Стълб II”, препоръчват инспекторите на БНБ. Това обаче няма индикации да се е случило.

Или накратко, регулаторът наистина е бил “пленен”, но не чрез пълното му обезкървявне (нещо, което до голяма степен се случи в Комисията за финансов надзор), а чрез пленяването на конкретни ключови фигури. И надзорните инспекции, и свидетелствата на банкери и бивши служители в БНБ доказват, че провалът си има доста конкретни имена. И те не са БНБ или “Банков надзор”, а съответните директори и подуправители, които са игнорирали всички тези сигнали. Срещу някои от тях вече има повдигнати обвинения, макар и никое от тях да не е стигнало реално до съдебна зала.

А извън пряко отговорните, можем само да предполагаме доколко останалата част от управителния съвет на БНБ и конкретно гуверньорът в лицето на Иван Искров са били запознати. Можем само да гадаем откъде са минавали механизмите на натиск и/или корупция, които години наред не само са избождали очите, но и са обезглавявали банковия надзор. И можем само да се надяваме, че един ден те ще започнат да се разплитат, когато в съда се срещнат твърденията на банкери и регулатори. За укрепване на имунната система вижте ТУК

Виж още:
Възникването. Това е периодът от историята на КТБ, за който…