“Властите в София й забраниха да се среща с мен”, разказва легендарният актьор. Тяхната любовна история бе наредена втора в класацията на БНТ
[ad id=“225664″]
Известният сръбски режисьор и писател Горан Маркович, който в момента гостува в България, разказва, че баща му – невероятният Раде Маркович, като научил, че синът му заминава за София, се просълзил и помолил да предаде поздрави на всички, които го помнят.
Разбира се, че го помним. 88-годишният в момента актьор навремето записа завинаги името си в историята на българското кино с ролята си на военнопленника, страстния любим на Коканова във филма “Крадецът на праскови” (1964 г.).
Днес Горан Маркович развълнуван си припомня образа на великолепната Коканова: “Тя беше изключителна жена и остави голяма следа в моето семейство. Виждал съм я няколко пъти. Съжалявам, че почина рано и не я срещнах повече”.
[ad id=“263680″]
Той разказва също, че в семейната им библиотека има много български книги и баща му много обича да чете разказите на Елин Пелин, така си спомня България.
45 години след излизането на “Крадецът на праскови” Раде Маркович с умиление си спомня времето, когато двамата с Невена са се снимали в култовата лента.
“Въло Радев ме покани в продукцията за ролята на военопленника Иво. При пристигането ми в Търново, където бяха снимките, първият човек, когото видях, беше Невена.
Тя беше толкова красива и земна, че дъхът ми спря.
Още на първия дубъл се усети, че между нас прехвърчат искри. Мисля, че филмът се харесва и днес, защото в него се разигра истинска любов, не само на екрана, а и наяве.
Това беше една любов, каквато може да се роди по време на войната”, спомня си Маркович. Той смята, че Венчето много е обичала ролята на Лиза. “И двамата бяхме отдадени истински в пресъздаването на обречената любов между Лиза и Иво”, допълва сърбинът.
Човек от екипа на продукцията споделя, че никой не се е съмнявал, но и не е коментирал изгарящата връзка между Венчето и Раде. След излъчването на филма през 1964 г. вече никой не се съмнявал, че двамата актьори са истински влюбени.
“Поканата за снимки в България в онова време ми се видя като спасителен кораб.
[ad id=“236993″]
Бях в лична и професионална криза.
Освен това бракът ми се разпадаше, имах язва на стомаха, бях и напълно разочарован от приятелите си…
Есента бе тиха и дълга. Търново – прекалено красиво и романтично. Невена и аз много бързо се сприятелихме, паснахме си в работата. Въло ни караше да импровизираме и ние са занасяхме и фантазирахме.
Не мога да кажа кога всичко това се превърна в любов. Но го осъзнах чак след снимките, когато се върнах в Белград. Здравето ми се влоши заради язвата и се наложи да лежа в болница почти месец. Трудни, много трудни дни. Голяма равносметка за живота. Решения…
Разведох се и напуснах театъра. След два месеца се върнах в София прероден. Нашите отношения с Невена вече бяха малко по-въздържани, защото из София вече се говореше…
До ново силно сближаване се стигна следващата есен, по време на филмовия фестивал във Венеция, където бяхме много добре приети като гости за 15-ина дни. Венеция безпогрешно изпълняваше своето. По-късно всичко това се превърна в една доста трагична приказка.
Аз се разведох, но Невена не можа.
Нейният съпруг бе с тежки сърдечни проблеми. Разводът щеше да го убие…
Отношенията между България и Югославия отново се влошаваха. От най-високо място Невена бе посъветвана да се отдръпне. Край? Не, никога няма да има край…”, споделя с тъга актьорът, комуто бе съдено да се превърне в най-голямата любов на българската киноикона.
В киносредите се говори, че след премиерата на “Крадецът на праскови” в София съпругата на Раде Маркович – известната актриса Оливера Маркович, го е прибрала спешно, а съпругът на Невена приел с достойнство любовта й, тъй като бил влюбен в нея безумно до края на живота си.
“Аз бях безумно влюбен в Невева”, признава Раде Маркович. “Когато снимахме “Крадецът на праскови”, ни беше забранено да изказваме истинските си чувства. Тогава бяха други времена. Югославия беше на една страна, а България – на друга. Политиката диктуваше дори и личните чувства. По едно време ми идваше да зарежа артистичния си живот, защото ми беше писнало да съм артист на сцената и извън нея”, споделя Маркович.
След като първата дама на българското кино отказва да се разведе, той отново се жени за Оливера.
Днес техният син Горан е един от най-нашумелите театрални и филмови режисьори, специален съветник в сръбското министерство на културата. Зад гърба си има над 50 документални и 15 игрални филма (в един от тях снима баща си). Освен страстта си към киното Горан е реализирал и немалко театрални постановки.
Наскоро той гостува в Народния театър с “Фалшификаторите” – спектакъл, който иронизира социализма и е поръчан от Гьоте институт по повод годишнината от падането на Берлинската стена. Той е автор и на три романа и беше гост на тазгодишния Международен панаир на книгата, където лично представи българското издание на книгата си “Малки тайни”.
Източник: Българи
