Изказване пред конференцията „Бежанската криза в ЕС – гласове от Балканите“, организирана в Брюксел от ръководителя на делегацията на българските социалисти Илияна Йотова. В конференцията взеха участие посланиците на балканските страни в ЕП, експерти, преподаватели от университети, учени от различни институти, социолози, журналисти.
Реалностите, с които България, Балканите и ЕС се сблъскват в началото на 2016 г., са изключително тревожни. Най-тежкият проблем е миграционната вълна, предизвикана от намесата на Запада в т.нар. арабски революции.
Но за да стане ясен обхватът на кризата, към миграционната вълна трябва да се прибавят и другите кризи – т.нар. брекзит, задълбочаващите се проблеми на еврозоната, дълговият капан, в който се намира Гърция и други държави от ЕС и т.н. Те очертават параметрите на повратния момент, в който се намира ЕС. Затова ситуацията с бежанците/мигранти трябва да се разглежда в по-широк контекст, да се видят истинските опасности за функционирането на ЕС, които днес са по-големи от когато и да било в историята на европейската интеграция.
Първият ми извод е, че решението на проблемите, в случая с миграционната криза, трябва да бъде общоевропейско. Трябва да се търсят общи подходи на солидарна основа, вместо това, което виждаме в момента – конкретни действия, които целят прехвърлянето на проблема от една държава в друга. Продължаването на тази политика е най-прекият път към дезинтеграция на съюза.
Що се отнася до нашия конкретен проблем – бежанската вълна, прераснала в миграционна, ще се опитам да я поставя в историческа перспектива. Най-близката е отхвърлянето на идеята, че проблемът може да се реши с Дъблинския регламент. Тези правила са изработени в друго време, при различен мащаб на миграционните потоци и тяхното днешно прилагане може само да влоши отношенията между държавите-членки, без да реши най-важния проблем – адаптацията на мигрантите към европейските общества.
Вторият момент в историческата перспектива е да се осъзнае какво предстои – какви ще бъдат мигрантските потоци през тази, но и през следващите поне десетина години и по какъв начин те могат да променят икономически, социално и демографски отделните европейски държави. Сравнението с големите миграционни потоци в Европа след Втората световна война трябва да подчертава разликите – днес става дума не за европейци, които се насочват към близката си в етническо отношение държава, а за извъневропейско население с различни цивилизационни характеристики, търсещо не толкова спасение от смъртни опасности (такива са малцинство), а по-добра реализация, сиреч това е население с високи очаквания, знаещо какви са правата му и борещо се за реализирането им.
Какво при това положение може да се направи? На първо място – да се изработят нови общоевропейски правила за приемането и интегрирането на новите мигранти. Това включва разграничаването и разделянето на бежанците от мигрантите, които трябва да бъдат третирани по различен начин.
Вторият проблем е как да бъдат разселени на територията на ЕС онези вече над 1 млн. мигранти и бъдещите със сигурност повече от 1 млн., тъй като миграцията няма да спре, докато не бъде стабилизирана разрушената държавност в Близкия изток и в Северна Африка, а и немалко време след това. Опитът това да стане, като се създадат буферни зони в страните, през които минава мигрантският поток, е не само погрешен, но застрашава единството на ЕС.
Целта трябва да бъде да се спрат с всички цивилизовани средства мигрантите преди границите на ЕС, по възможност извън европейския континент. Но тъй като това е цел, която трудно може да бъде постигната изцяло, не бива да се допуска изграждането на нови вътрешни граници между държавите от ЕС, тъй като това разрушава един от основополагащите принципи на интеграцията.
Специално внимание трябва да се обърне и на двойнствената роля, която играе Турция както в конфликтите, така и в направляването на миграционните потоци. Това означава, че с Турция трябва да се преговаря, но не бива да се оставя тя да определя правилата за справянето с миграционния поток, а да приема не само финансови средства, а и условията, при които те се предоставят.Положението на Турция несъмнено е по-различно, тъй като независимо от огромния брой мигранти на нейна територия, тяхната интеграция там е много по-лесна – в началото те дори бяха приемани като приятели и близки съседи, поради свързващата ги обща вяра, историческа и цивилизационна традиция.
В по-дългосрочен план ЕС трябва да изработи стратегия за интегрирането на новата вълна „европейци”. Тя трябва да се изгради наново – не върху досегашната политика за мултикултурализъм, а върху усилията за реална интеграция. Резултатът трябва да бъде не изолация и „гетоизиране“, а приобщаване към европейските принципи, правила и начин на живот. Ако това не бъде направено, ще продължи тенденцията на нарастващ брой терористични актове извършени от европейски граждани.
