[ad id=“225664″]
На територията на съвременния град Стара Загора са възникнали и съществували пет праисторически селища. Само по себе си това е свидетелство, че мястото на настоящия град е било избрано още през новокаменната епоха. В южната му част, югозападно от днешния квартал „Кольо Ганчев“, се извисява Берекетската
селищна могила, останала от живота на хората през късната праистория, съдържаща в себе си останки от десетки последователни селища на това място в продължение на три или четири хилядолетия.
Берекетската могила е най-голямото праисторическо поселение в Европа. Тя е висока 17,5 м и има диаметър при основата си 250 м. Около могилата на разстояние от 300 до 600 м има културен пласт с дебелина от 1 до 3 м. Той принадлежи на сателитни селища от новокаменната и каменно-медната епоха (VI-
Vхил.пр.Хр.). Праисторическото селище е възникнало на десния бряг на Берекетската река в подножието на Сърнена гора. Първите обитатели на това селище са дошли на това място през ранния неолит (края на VIІ и началото на VI хил. пр. Хр.). Животът тук с малки прекъсвания е продължил до Средновековието (XII-XIV в.). През 1970–71 г. на 150 м източно от селищната могила е проучен некропол, отнасящ се към ранната бронзова епоха (III хил. пр. Хр.). Разкрити са 78 гроба с много богат инвентар: керамични съдове, каменни хавани с червена охра, накити, медна кама, меден връх на стрела и други предмети. Мъртвите са полагани в свито положение – „хокер“ или по гръб. Това засега е единственият проучен плосък некропол от ранната бронзова епоха в Европа.
Животът тук е продължил с известни прекъсвания. За това свидетелстват останките от дейността на хората през хилядолетията. По време на постепенното натрупване на могилата през късната праистория около нея, на площ от десетки декари, са съществували сателитни селища. Явно мястото върху нея не е достигало и някои производства е трябвало да бъдат изнесени извън нея.
