Държавата България реши да покаже мускули пред жителите на малко градче, вместо да се заеме с решаването на проблемите, които предизвикват конфликти. Стотици тежко екипирани жандармеристи, с бронирани жилетки и щитове бяха блокирали централната част на Раднево. Двуметрови бойци спираха всяка подозрителна кола и се опитваха любезно да проверяват багажници и пътници, които се возиха в тях. Някои бяха задържани. Около 1 000 човека се събраха в парк в центъра на града, където всеки изразяваше своята позиция по конфликта от сряда, 4 май. Тогава няколко български младежи бяха бити сериозно от роми, а единият от тях бе и намушкан. От репортаж на БНР стана ясно, че конфликтите тук са често явление, а прокуратурата не е вземала мерки те да не продължават. Дете подаряваше карамфили на органите на сигурността.
Макар че малкото градче се бе превърнало в зона с изключителна сигурност, където влизащи коли се проверяваха основно, много гости от други градове дойдоха заявят своята позиция по въпроса с привилигерованото според тях отношение към ромите. Едни искаха те да бъдат изселени от Раднево, а кметът Теньо Тенев с безизразно лице обясняваше пред всяка медия, че техният град е мирен и спокоен и че случилото се е откъслечен инцидент. Местните хора коментират, че той е бил избран с гласовете на ромите, които са били купени от ДПС. Те се намират в махалата Кантона, от където ескалира конфликта между българи и роми. Протестният митинг премина покрай сградата на ОбА и спря на входа на ромската махала, където ги пресрещнаха стотици жандармеристи, стоманени заграждания и две тежкотоварни машини, готови да изстрелват вода срещу гражданите, които не им се подчинят. Повечето от събралите се изразиха добро отношение към органите реда. Подариха им карамфили, под унизителните подсвирквания на други. До инциденти в тази част на града не се стигна. Събралите се пяха химна на България, скандираха „Раднево е София“. Те напразно приканваха жандармеристите да свалят щитовете, за да покажат разбиране с исканията на мирните протестиращи. Някои обиждаха полицаите и ги питаха, как ще се почувстват, ако техните деца са нападнати от роми.
На седми и осми май протестите станаха все по-малобройни. На 9.05 многократно по-малка от полицаите група се събра на площада. След около час чакане всички си тръгнаха.
