Политика и бизнес

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 33, 1990 г.
ПОЛИТИКА И БИЗНЕС

„Те се борят за власт!” – това е сега най-срещаното обвинение срещу опозиционните партии, сдружения, съюзи и т.н. И за съжаление предупреждението идва най-често от онези, които доскоро си бяха присвоили същата тази власт, с всичките й благини, за вечно ползване. Десетилетия наред ни втълпяваха, че да се бориш за власт е срамно, недостойно: да не приемаш спуснатия с парашут номенклатурен кадър е неморално, недостойно: да се съмняваш в „партията-ръководителка” и нейните вождове е ренегатство, предателство.
Рецидивите на тоталитарното мислене и сега, след като БКП се отказа от конституционното си право на власт, не позволяват на мнозина дори да допуснат мисълта, че друга партия може да бъде управляваща. Щем или не щем, ще трябва да се примирим с мисълта, че политическият комфорт остава завинаги в миналото, че която и партия да победи в предстоящите избори, не може и не бива да разпростира тоталната си власт от последното селце до парламента. Известно е, пък и нашата, родна „социалистическа” практика го доказа: всяка власт развращава, абсолютната – абсолютно…
Другото не по-малко недостойно обвинение срещу новите „властолюбци” е, че те, видите ли, до 10 ноември си траели, свивали се в черупката си, а сега изведнъж, вдигнали глави и хукнали да правят кариера. Една такава позиция сама по себе си не издържа. На всички е известно, че голяма част от новите политически лидери имат твърде солиден „стаж” в нашите „социалистически” затвори, следствени управления и т.н. Други пък бяха подложени на жесток остракизъм, преследвания и гонения далеч преди „дворцовия” преврат на 10 ноември. И на края, нека не искаме от всички невъзможното – да бъдат герои в едно време, което никак не беше „за герои”.
Онова, което лично мен най-много ме смущава, е дълбокомислената прогноза на някои: ако привържениците на новоизлюпилите се партии и сдружения не успеели да се докопат до властта, след изборите, те щели отново тихомълком да се присламчат към силните на деня. Да оставим настрана политическите хамелеони, те са неизбежно зло при всяко разместване на пластовете в обществото. По-страшното е друго: тази теза потвърждава дълбоко вкорененото ни разбиране за властта единствено като привилегия, като възможност за обогатяване. Очевидно мнозина продължават да живеят със спомените за „сладкия живот” на доскорошния български политик и държавник. Не твърдя, че такива няма и сред опозицията. Но категорично не съм съгласен , че и за в бъдеще някой може да трупа богатства за наша сметка. Искаме или не, ще трябва да проумеем истината: във всяка развята демокрация властта не е привилегия, а бариера срещу всякакви привилегии. Искаме или не, ще трябва да свикнем, че оттук нататък този, който прави политика, няма да печели повече от онзи, който прави бизнес. Ще ми се по този повод да припомня един популярен анекдот. Поканили един западен бизнесмен за министър, а той отговорил: „Не съм се напечелил още, за да се занимавам с политика…”
Разбира се, тези думи могат да бъдат изтълкувани и по друг начин: с политика могат да се занимават само хора, надвили си харча (в този случай новите „голтаци” от СДС нямат никакъв шанс…). Както и да го тълкуваме обаче, не можем да не се съгласим с цивилизования свят: политиката не е лесен, доходен занаят, а лишения, ограничаване в името на нещо (партия, идеал и т.н.). едно такова разбиране при всички случаи ще охлади амбициите на мнозина и у нас, ще бъде по-голяма гаранция, че в коридорите на властта ще влязат чисти и честни хора.
Матей БОНЕВ


image0 (9K)