Във войната с компромати обикновено побеждава този, който нанася удари под кръста
ИЛЯ МИЛШТЕЙН ГРАНИ.РУ
Първата серия на този безконечен документален телевизионен сериал ни го показаха много отдавна. През март 1999 г., когато човек, приличащ на гол генерален прокурор, прекарваше свободното си време с голи жени. Тогава определиха и сюжета на сериала. Генералният прокурор Скуратов заедно с легендарната Карла дел Понте* разследваше случаи на корупция във висшите ешелони на руската власт и се бяха натрупали маса въпроси към различни нейни представители. И неочаквано отговорът се получи. Най-напред на частна среща му показали филмчето и му предложили всичко да се реши по приятелски, тоест без много шум да си подаде оставката. Той отказал. Сериалът тръгна по телевизиите.
Премиерата бе съпътствана от събитие с изключителна важност, което обаче тогава мина почти незабелязано. Това бе режисьорският дебют на директора на нашата главна спецслужба Владимир Путин и неговото студио за ArtHous кино „ФСБ-продакшън“. Така и не стана ясно дали самият директор е монтирал камерите в жилището на разобличителя на властта или са ползвали по-рано сниман материал. Известно е обаче, че шантажът на генералния прокурор е бил негово дело. Демонстрирал е лоялност към висшето началство, което по достойнство оценява старанията на младия перспективен политик и неговите своеобразни методи за противодействие чрез компромати.
Оказва се, че нещата могат да се решават и по-елегантно – заподозрените в корупция не е задължително да се оправдават, нито, не дай си Боже, някой да бъде убиван. Може просто да се съберат компромати, записи с камера в стил хард порно и да се покажат на любопитната публика. Зрителският интерес е гарантиран и едва ли след подобно сензационно представление обществеността силно ще се заинтересува от корупцията по високите етажи на руската власт. Всички ще обсъждат външността и навиците на унижения човек, който прилича на генералния прокурор. Според едни – приличал, според други – не много.
Оттогава много вода изтече, много записващи устройства бяха монтирани в стените на разни жилища. Младият перспективен политик стана президент от типа „баща на нацията“, но навиците си в „дискусия“ с опонента никога не е губил. Напротив, усъвършенства ги, ползвайки натрупания опит и служебното си положение.
Сега той вече не е длъжен да се занимава с дребни и досадни режисури и лично да разговаря с тези, които са над него във властта, да ги убеждава, че е по-добре да се действа по-кротко, че иначе може да стане лошо. Сега той е главният режисьор и продуцент на нашия Холивуд, тази небивала страна на чудесата. Сега за него работят буквално тълпи от креативни граждани – в кремълската администрация, във ФСБ, в телевизионните канали, във вестник „Живот“. Те творят, монтират, пускат в ефир или в интернет всичко, което искате или не искате да знаете за противниците на днешната власт. Никой не прави интервюта с тях – с враговете и националните предатели. От чувство за чест и достойнство.
Дискусиите сега се водят почти изключително с чужденци, с колективната Карла, която плътно застана зад Владимир Владимирович и неговото обкръжение и редовно получава отговори. По същата схема като в края на миналото хилядолетие с генералния прокурор, но с различни модификации. Понякога отговорите са направо парадоксални – вие ни дайте „закона Магнитски“**, а ние ще ви дадем „закон за мошениците“. И такива примери – колкото щеш. Но и старата традиция не е забравена. Голи жени – това е доста ефектен и ефективен аргумент в полемиката с тези, които нетактично се заглеждат в чуждите джобове и офшорки. Които вдигат ръка срещу свещеното – президента и множеството му портфейли.
Затова т.нар. подслушване, надзъртане и прочие методи имат за цел пределно да се унижи и ошашави противникът. Те станаха едва ли не основното съдържание на политическия живот в Русия. Случвало се е примерно едно мило момиче, в изпълнение на държавна задача, да навърже в любовна игра цял отряд руски данъкоплатци, които не са се отнасяли особено възторжено към властта. И всичко това после бе окомплектовано и донякъде фалшифицирано от сръчни занаятчии от специален вид за радост на публиката. Случва се също така, както стана напоследък, същите майстори да сложат апаратурата си там, където се среща с приятелката си бившият премиер, лидер на опозиционна партия. Те общуват, разговарят на разни теми, клюкарстват и спорят, както обикновено е при хората, а камерите и записващите устройства работят и когато му дойде времето записите се обнародват от уникален журналистически колектив. Многомилионният народ ахка и се диви.
Ефектът е двоен. Първо, бива дискредитиран известен политик и дори тези, които не гледат телевизия, дни наред без прекъсване ще дискутират личността на експремиера и тънкостите на взаимоотношенията му с партийните съмишленици. Второ, както в случая със Скуратов, бързо ще се забравят разобличенията срещу момичето и бабата (Подариха на близки на Путин луксозни имоти ), облагодетелствани от съратник и приятел на президента.
Момичето и баба й ще избледнеят в общественото съзнание, изместени от много по-ярки картини и хора от разкритията за пълното корумпиране на властта, но обсъждайки основно жертвите на тази корупция. Намира се примерно дама, която в търсене на истината за своето дете иска да се ексхумира трупът на Борис Немцов и 40 минути броди из гробището с лопата и се изповядва на кореспондента на НТВ. И тук няма думи за нормален коментар, но ще се съгласите – за корупция в обкръжението на Путин след показаните кадри просто ще забравите. Напрегнато ще разсъждавате за абсолютната измет, способна да пусне такова нещо в ефир. Но това се иска и това се прави в името на определени цели.
Вчера Международният консорциум за разследваща журналистика (ICIJ) накрая публикува доклада, анонсиран преди седмица от Песков и това събитие е необичайно. Шега ли е, че в един списък на клиентите на панамската фирма са и Путин, и Порошенко, и членове на китайското политбюро, и синът на Илхам Алиев, и бащата на Дейвид Камерън. Но по-интересното от всичко е разбира се да се прочете за Владимир Владимирович, за банка „Русия“ и за обещаващия виолончелист Ролдугин. Скандалът е пълен, обаче ние знаем какво ще последва и дори предварително, така да се каже, го предвкусваме. Досещаме се колко още е събрано за порно видео излъчване с цел асиметричен удар в отговор на доклада. Във войната с компромати обикновено побеждава този, който нанася удари под кръста, затова студиото на „ФСБ-продакшън“ в тези номинации засега няма конкуренция. Конкуренция ще се появи, когато западни режисьори и продуценти се научат да копират този стил и човекът, не смея да кажа кой, в компания на, не смея да мисля каква, се окаже в кадър.
Превод: Рени Нешкова http://www.transmedia.bg/1897
* Карла дел Понте е бивш главен прокурор на два трибунала по международно наказателно право на ООН, бивш главен прокурор на Швейцария.
** „Закон Магнитски“ в САЩ наричат способа да се помогне на Русия в борбата с корупцията и в защита правата на човека. Той предвижда редица санкции срещу недобросъвестни руски чиновници, включително забрана за влизане в САЩ.
