НАЙ-НОВИ:

Третата дама на Чечня. Как филм за танци разкри полигамията в тази част на Русия

Уж е филм за народните танци в Чечня, а зрителят е изправен пред нещо повече. Разказва се за певицата Аминат, а тя е третата жена на президента на Чечня Рамзан Кадиров.

Филмът е на холандската режисьорка от руски произход Маша Новикова. Посветен е на прочутия детски ансамбъл за чеченски народни танци „Даймохк“, създаден от Рамзан и Айза Ахмадови. Тяхната дъщеря Аминат\на снимката \ е солистка на ансамбъла.

Режисьорката реши, че филмът няма да се показва в Русия. Пред Радио Свобода тя разказва личните си наблюдения от Чечня.

„За мен тази история започна през 2002 г., когато пристигнах в Чечня. Работих за филм на друг режисьор. Холандски снимачен екип тогава не можеше да отиде в Чечня и затова заминах аз, като рускиня, с една малка камера в багажа, за да снимам в какви условия живеят и репетират децата. Да снимам улици, полуразрушените зали, дворовете.

По това време нямаше никакви хотели, затова живях в семейството на Рамзан и Айза Ахмадови. Сприятелихме се. Веднъж точно под прозореца им стана терористичен акт, загинаха 18 военни, почнаха арести. Сложна ситуация беше, подкрепяхме се взаимно. Страхувахме се, че ще намерят малката ми камера и я скрихме в прахосмукачката. После едвам изнесох оттам малките касетки miniDV, на летището обискираха хората.

С това семейство дълго време бяхме приятели. Аз пак ходих дотам, за да снимам други филми. Виждахме се и когато те пристигаха в Европа. Понякога ми се обаждаха по телефона.

Но после взех да забелязвам, че са започнали по-рядко да се обаждат и са спрели да пътуват до Европа. През 2011 г. пристигнах в Чечня да снимам друг филм. С екипа бяхме отседнали в един хотел и Разман дойде да ме вземе с колата. Колата му беше огромна, а по-рано се придвижваше с една стара „Жигула“, която непрекъснато поправяше. Спряхме пред голяма еднофамилна къща. Разбрах, че животът им радикално се е променил.

image1 (9K)

Тогава разбрах и това, че те са станали заместник-министри – и Рамзан, и синът му Хасан. И че дъщеря им Аминат сега е близка на лидера на републиката. Срещнахме се с нея.

Филмът беше идея на Аминат, тя беше казала, че са минали 15 години от първите снимки и защо сега да не снимаме продължение за това какъв е животът в наши дни. Това ме въодушеви, защото ми беше интересно какво е станало с нея.

Когато се запознахме, тя беше романтично 15-годишно момиче, а сега се беше превърнала в дама. Не първа, но трета дама на страната. Имаше свои къщи, положение, беше станала директор на това ли, на онова ли.

Разказах за това в Холандия и ми дадоха пари, приеха ми сценария. Но после се оказа, че не мога да я снимам вкъщи, това не можеше, онова не можеше. Всеки път пишехме писма, молихме да ни приемат, пристигахме, нещо снимахме, но най-често просто си стояхме по ден-два и нещо чакахме. Тези пътувания са много скъпи, пътят е два дни, с нощувка в Москва.

Тогава измислихме, че при всички положения ще им направим клип. Те искаха да имат хубав рекламен клип, искаха да си възстановят връзките с Европа. Когато бях говорила с хора в Белгия и Франция, там ми казваха: „А, не, това са приближените на Кадиров, не ги искаме.“ Хората, които организираха фестивалите, още тогава знаеха всичко. Аз също го знаех, но не си представях доколко е сериозно.

Ансамбълът пътуваше само из Русия и Чечня. Танцуваха при откриване и закриване на различни мероприятия или в почивките. Например, както е показано и във филма – между боевете без правила. А във всичко това участваха деца. Много ми беше трудно да снимам тези сцени: едно слабичко 10-годишно момче за 14 секунди го нокаутираха, а нашите деца танцуваха в почивката – поизмиха кръвта от пода, те си го изтанцуваха, и боят наново започна.

В един момент разбрах, че те изобщо не си дават сметка защо връзките с тях са прекъснати. И че си мислят така: ех, да имахме сега един хубав клип, ще си го качим на сайта и всичко ще се промени. Аз ги подкрепих в това начинание, отделихме пари за клипа, заедно измисляхме как да изглежда. (…)

За съжаление, не успяхме да снимаме това, което очаквах. Аминат много пъти ми обещаваше, че ще ни срещне с [президента] Кадиров, но това все се отлагаше. Изгледах много интервюта с него, подготвях се, защото ми бяха казали, че даже и посреднощ могат да ме събудят за интервю с него, и че тогава ще трябва да тръгна, понеже, нали, нашият ръководител не спи, работи денонощно. Но после разбрах, че той нищо ново няма да ни каже и че смисъл от интервюто му няма. Нали нямаше да му задавам провокационни въпроси, за да ме хвърлят веднага на крокодилите?

В замъка на Аминат така и не ни пуснаха. Тя всеки път казваше, че ей сега ще стане, но той не разрешаваше. А тя си има собствен замък. Всички приближени имат собствени замъци. Искахме да отидем при нея и да видим как живее с детето и гувернантката. Но не ни разрешиха. Нейният замък е до този на баща й, отпред има охрана. (…) Всички в Чечня знаят, че Аминат е третата жена на Кадиров. Но когато това прозвуча и във филма, се оказа, че това не бива да се разказва. В Русия многоженството е забранено. Но в Чечня единият брак се сключва в гражданското, а останалите се сключват пред имама. В Чечня всички знаят, че лидерът на републиката, а и не само той, има повече от една жена.

www.svobodnaevropa.bg, Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036. Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута.

loading...

Вашият коментар

Виж още:
69-годишен мъж е загинал след катастрофа между лек и товарен…