По повод 166 години от рождението на поета стъкленицата със сърцето на Иван Вазов ще бъде показана от 2 до 9 юли в къщата-музей на поета в София Домът на Вазов още приживе на поета се превръща в поклонническо място за българите, остава си такова и до днес – тук идват стотици деца, родени с благословията на стихотворението „Аз съм българче“, стотици хора, които искат да се потопят в съхранената атмосфера на духовна патина и посветено слово, или просто мълком да се поклонят на националния ни писател.
Идват и мнозина, обзети от всевъзможно, често нездраво любопитство, за да разпитват за твърде личните подробности, с които обраства всеки национален мит, какъвто несъмнено е и Иван Вазов. Мнозина задават въпроса за смъртта на поета и за сърцето му, запазено в стъкленица. Иван Вазов издъхва в семейната трапезария от масивен инфаркт в ранния следобед на 22 септември 1921 година. Сестра му Въла Вазова описва подробно последните мигове на поета. На следващия ден при направената от д-р Кубрат Каракашев в присъствието на д-р П.И. Стоянов аутопсия, сърцето и мозъкът са затворени и съхранени в стъкленици, тялото е балсамирано и изложено за всенародно поклонение в храма „Света Неделя“ от 24 до 28 септември.
„Едва ли ще сложим край на множеството спекулации и непочтителния интерес към живота и смъртта на Иван Вазов, който продължава да бъде „любим обект“ и на жълтата преса, която описва, дописва, измисля и обругава кощунствено живи и мъртви. Желанието ни е различно и навярно е в съгласие с желанието на Вазовите близки и съвременници, които са взели решението да запазят и част от тленната плът заедно с нетленността на Словото. Скръбта на 22 септември 1921 година е била толкова всеподавяща и огромна, защото народът в своята първозданна и чиста наивност е усещал, че осиротява без своя Поет. Показвайки СЪРЦЕТО НА ПОЕТА ние искаме да покажем, че тази сиротност не свършва и днес, че и сега сме част от нея, защото сме част от Вазовия словесен безкрай, че продължаваме да живеем във Вазовата „Нова земя““, заявяват от музея.
В есето си „Смъртта на Вазов“ поетесата Мирела Иванова, дългогодишен уредник на къщата музей на националния ни писател в София, казва: „Вазов умира от инфаркт на 71 годишна възраст, пръска се сърцето му, побрало всичките български епохи, които е провидил, описал и изстрадал.
