Плодна земя за идните поколения

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 32, 1990 г.
ПЛОДНА ЗЕМЯ ЗА ИДНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ
За ежегодното увеличаване на селскостопанската продукция е наложително все по-пълно да се използва обработваемата земя. То може да стане „хоризонтално” – чрез увеличаване на нейния размер, и вертикално – чрез увеличаване на средните добиви и отглеждане на повече от една култура на част от поливните площи. Фактите обаче показват, че площта на обработваемата земя не само че не се увеличава, но всяка година намалява.
През последните десетилетия обработваемата земя общо за страната е намаляла с повече от 5 милиона декара, а от бившия Старозагорски окръг – с близо половин милион декара. Само енергийният комплекс „Марица-изток” е иззел от селското стопанство близо 300 хиляди декара. Десетки хиляди декари обработваема земя са иззети за язовирите „Г. Димитров”, „Жребчево”, „Овчарица” за стотиците микроязовири. Не е малка по размер иззетата обработваема земя за Химическия комбинат – Стара Загора. Индустриалната зона на Стара Загора между жп линия и кв. „Кольо Ганчев” беше една от най-плодородните площи, с близка подпочвена вода, цялата поливна, върху нея се отглеждаха в миналото всички видове култури. Квартал „Североизток” в Стара Загора и паркът до него са разположени върху някогашните зеленчукови градини, от чието производство не само се задоволяваше градът и районът му, но стотици и хиляди тонове пресни зеленчуци се изнасяха и на европейския пазар. В момента кв. „Железник” се строи също върху обработваема земя. Големи площи земя се иззеха и за пътното строителство.
Докато предприятия и организации се надпреварват да грабят и унищожават плодородна земя, поради неуредици, незаинтересованост и обезличаване собствеността на земята, десетки хиляди декари, разположени главно в полите на Средна гора и Стара планина, поради по-малкия размер на отделните парцели и непригодност за обработка със съвременната техника и поради намаляване на работната ръка от масовата миграция, бяха изоставени. Днес една част е присвоена от държавните горски стопанства и залесена, а останалата е превърната в пустиня. Върху тези площи водната ерозия действува по-бързо от човешката мисъл, отнесла е хумусния хоризонт, прокопала е дълбоки дерета и е причислила земята към безвъзвратно загубените за селското стопанство.
Големи са площите на изоставените земи в западния край на Старозагорската община. Изкоренената сливова градина в с. Казанка стои необработена вече години, много са пустеещите места и за всички останали села от този район.
Истина е, че с наличната техника обработването на малките парцели, особено върху наклонени терени, е трудно и неефективно, но защо в продължение на 45 години никой не помисли за създаването на малогабаритна техника за за обработка на тези земи?
От изоставените земи, раздадени по различните постановления на работниците, хората направиха чудеса. Създадоха лозя, овощни и зеленчукови градини, като от съвсем малки площи цели домакинства напълно задоволяват нуждите си от плодове и зеленчуци.ако можеше унищожената и изоставена под действието на ерозията някогашна обработваема земя на територията на бившия Старозагорски окръг отново да се засее с пшеница, от нея за една година би се произвело близо 200 000 т зърно, което би стигнало за изхранването за една цяла година не само на населението на този окръг, но на цялата Хасковска област. Ако същите унищожени и изоставени земи общо за страната също се засееха с пшеница или други зърнени култури и от тях се получи среден добив не по 500 кг, както сме свикнали да планираме, а само 250 кг от тях би се получило 1 250 000 т зърно, почти достатъчно за изхранването на цялото население на нашата страна за една година.
За да получим повече селскостопанска продукция за страната, необходимо е да се разгърне с по-широк замах рекултивацията на унищожените от „Марица-изток” земи, да се положат всички усилия за обработка и възстановяване плодородието на обработваемата земя в планинските и полупланинските райони, като всяко парче земя се засява с най-подходящата за него култура. Заради изразходването на повече труд при обработката на такива земи държавата трябва по-смело да се намеси в дотирането на производството. Много по-изгодно е да се дотира производството, отколкото да се внася от друга страна, за което изтича ценна валута. Необходимо е също така най-после нашите заводи да произведат машини, пригодени да работят на малки площи и наклонени терени. Досега селското стопанство винаги е дотирало промишлеността. Сега поне в тази насока промишлеността да се отплати на селското стопанство.
Не се ли вземат сериозни мерки за опазването на обработваемата земя от разхищение и унищожение, тя ще продължава да намалява, а оттам ще намалява и производството на селскостопанска продукция и няма да е далече времето, когато тази земя няма да стига за изхранването на бъдещите поколения. Затова наш дълг е да я съхраним за тях.
Йордан БИНЕВ


image0 (9K)