Берое вкара осем гола в два мача срещу Монтана и Локомотив (Пловдив) и спечели 6 точки под ръководството на треньора Пламен Липенски, който пое отбора в труден момент след освобождаването на Петър Хубчев. Неделя преди обяд, имаме уговорка за разговор с Липенски, а футболистите постепенно се събират на стадиона да проведат възстановителното си занимание след победата над Локо Пд с 5:2 в двубоя от първенството на А група. Настроението е добро след добрия мач който изигра отбора. Уговорката ни с Липенски е за 10,30 часа, но го изчакваме още няколко минути, след като се оказа че правил традиционния си крос на тренировъчния терен.
Как се чувства след двете постигнати победи като треньор на Берое ?
– На треньорският пост в този момент победите ме карат да се чувствам добре, защото всички знаете при какви обстоятелства поех отбора и защо останах , и кой съм аз. Наистина това е едно много отговорно място, дори вече казах че отговорността е много по голяма от това са си помощник треньор и старши треньор. Няма нищо общо защото това е отговорност за вземането на решения, сплотяване на колектива, дисциплина и всичко останало.
Как е настъпи промяната сред футболистите за по -малко от две седмици?
– Дадох им възможност да се отпуснат. Казах им че не е на живот и смърт първия мач срещу Монтана и няма какво да губим. Най-вече да си повярват и да играят футбол. Нищо специално не сме правили , тактики , схеми.
По време на мача с Локомотив феновете на Берое на няколко пъти скандираха името ви ?
– Това е една оценка която може да ме ласкае и същевременно ме задължава много защото това е критерия и оценката за моята работа. Дори тези хора да не са професионалисти във футболна са водени повече от емоциите и главното което искат е Берое да побеждава.
Предстои мач – реванш за купата срещу ЦСКА , а ви е сте бил помощник – треньор там, а в сряда ще водите Берое
– Да това е така, но колкото и шаблонно да звучи ние сме професионалисти и там където работим там искаме да побеждаваме всичките си противници. Това че съм работил на Армията и със ставал шампион и носител на Суперкупата със ЦСКА сега нищо не означава, това е минало и един хубав спомен, което обогати визитката ми. Но сега съм в моя роден клуб и искам да побеждаваме всички отбори.
Като футболист на Берое сте отбелязали гол на ЦСКА.
– Спомням си го прекрасно, играехме мач от първенството през 1980 година на Армията. Резултата беше 1:1 , на вратата на ЦСКА беше Джони Велинов и при една наша атака в последния момент видях топката и просто инстиктивно отбелязах за 2:1.
Вие бяхте част от отбора на Берое който спечели шампионската титла през 1986 година?
– Да ви кажа за мен лично имаше много радост и много мъка, защото след титлата аз се отказах от футбола на 26 години, точно когато се научих да играя истинския футбол. Пред шампионската година правихме отбор да не изпаднем и целта ни беше да сме някъде в средата на таблицата. Но така се завъртяха нещата че ни тръгна играта , сплоти се колектива, станаха спойките между отделните звена и футболисти и така успяхме да станем шампиони.
Над 40 години съм дал на този отбор , от 7 клас започнах да тренирам футбол на този стадион. Цялото ми детство е минало по футболините терени, а те бяха сгур . В мъжкия отбор на Берое влязох едва на 16 години, бях тогава при юноши младша възраст. Спомням си че дебюта ми беше срещу Славия в Загора и пазех Андрей Желязков, а сега много рядко може толкова млад футболист да влезе. Но тогава във всеки отбор имаше по няколко толкова млади момчета , но имаше футбол имаше и талант, в онези години ги нямаше компютрите , телефоните и се занимавахме само с топката.
Твърде рано прекратихте футболната си кариера заради контузия
– Причините да се отказа от футбола толкова млад е контузия която получих на 21 години в Асеновград. Тогава отбора изпадна в Б група , но след това се върнахаме отново в А група. Тогава в един мач едно грубо влизане , дори не помня името на момчето и не вярвам да е искал, но съксах вътрешна връзка. Тогава не се правеха такива операции както сега и лешах в гипс 3 месеца и сам започнах да си правя програмата за да се възстановя и това не ми пречеше. Но в последните мачове през 1986 година ги изиграх на обезболяващи инжекции. На 26 години , тогава вече имах 240 мача и тогава вече един играч има много опит и рутина , но съдбата не ми подаде ръка. Но не съжалявам и станах треньор. Завърших НСА и започнах да работя като кондинционен треньор.
Защо се е насочихте към треньорската работа и по точно като кондинционен треньор?
– Кондицията не е само физическата подготовка, защото в България почти не се разбира това понятие. Кондицията е сбора от физическа, тактическа , психологическа подготовка. Но когато завърших тази специалното в НСА, бях в първия випуск там се учеше още биохимия, биомеханика, физиология , анатомия. Но когато си възстановявах коляното от тези скъсани връзки си направих самичът подготовката. Всеки ден продължавам да тренирам. Мисля че това не се чете , а това е вид даденост, обичах тогава като студент най-вече изпитите свързани с медицината, и се интересувам.
Близо десет години живеехте и работихте като треньор в Португалия.
– Преди да замина за Португалия бях съдия и не съм бил треньор в България, след като прекратих кариерата си. Тогава Стойчо Младенов играеше в Ещорил, последната си година и ме покани да отида и да му помагам. Тогава уж беше за едан година договор, а вече 22 години треньор. Дори семейството ми продължава да живее н Португалия. 15 години работих в португалската Лига , което това е един голям плюс за мен.
Станах и португалски поданик , започнах в Олянензе , после в Беленензес, в Имуртал като кондинционне треньор . Освен това бях и старши – треньор в Олянензе и даже съм бил 6 месеца треньор на вратарите в Имортал.
В Потимонензе, в този град в който се устроих .
Какво ви накара да се завърнете в България, въпреки че можехте да продължите работота си в Португалия?
– Може да се каже че имах работа за цял живот в Португалия, нямаше там авантьори, бях и директор на детско – юношеска школа , го нямаше този адреналин, тръпката. Бил съм треньор в школата на Берое на Стелиян Попчев, Христо Терзиев, Живко Желев.
Как се стигна до завръщането ви в Берое през месец януари 2013 ?
– Когато ми се обади Петър Хубчев, аз въобще не се колебаех когато става въпрос за Берое и си оставих работата и семейстовото в Португалия защото аз всичко съм постигнал и дължа на Стара Загора и клубът. Тогава се борехме за оцеляване, но тогава казах че нищо страшно не е станало и няма да изпадне отбора и че ще играем на финал за Купата. В последствие всичко това се случи.
Очаквахте ли на връх стогодишнината на Берое да сте начело на отбора?
– Не съм го очаквал честно да ви кажа, но сигурно съдбатата се е намесила аз вярвам че има нещо отгоре. Имам си един принцип че освен чуждите непирятности има други радости в този живот. Така че не трябва да се отвърща на лошото с лошо. Искам да отбележа че аз останах да помогна на Берое. Не знам дали и ръководството са очаквали че и аз ще остана, но когато ме поканиха да остана и да помогна в този момент защото нямаше кой да води отбора. Аз въобще не се колебаех въперки че трябваше да отговоря на следващия ден , след като моите колеги не искаха да останат. Просто приех веднага да поема отбора, може би ако работех в някой дру клуб и аз щях да си тръгна. Мисля че като останах не само че не сгреших но и направих добре за моя отбор. Има някаква сила отгора и се надявам че е зелена .
