Именници: Петър, Пенка, Петрана, Петя, Пейо, Камен; още Румен, Асен, Ася, Апостол, Крум, Чавдар, а също и Павел, Павлин, Павлина, Пoлина (въпреки, че те празнуват по-скоро на следващия ден, 30 юни).
Обредна трапеза: пиле, ябълки-петровки, “бял мъж”, тиквеник.
В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня.
В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки – петровки. На някои места те се раздават като помен за умрели деца.
Когато по Петровден изпълзят змиите, трябва да се извърши ритуала „Гонене на змиите”, който се практикува на Благовец. Тогава жените палят огньове в дворовете си и с факли и тропайки по тенекии обикалят къщите си и повтарят заклинанието „Бягайте, змии и гущери!”
Според християнския календар Петровден се свързва със св. апостоли Петър и Павел, ученици на Христос. В представите на българския народ те се възприемат като братя, от които Петър е по-младият.
Някъде се смятат и за близнаци. Петър е разпънат на кръст през 67 г. от имп. Нерон. Заедно с него на същия ден е осъден и Павел, но на него е отредено неканонично честване на следващия ден 30 юни (Павльовден). В иконографията св. Петър се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на Райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е.
